Фондация и Земя
- Автор: Азимов Айзек
- Серия: Foundation #7
- Язык: болгарский
- Переводчик: Кънчо Кожухаров
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Фондация и Земя». Краткое содержание книги:
Лицето на Пелорат трепна.
— Голан, ти все намираш кусури. Искам да кажа, никога не ти липсват доводи в защита на онзи тип Галактика, срещу който гласува.
— Не бих оборвал всичко. Има някакво логично основание за Галаксея и когато го открия, ще престана. Или, по-точно е да се каже, ако го намеря.
— Допускаш ли, че може да не го намериш?
Тривайз сви рамене.
— Знам ли? Нима не разбираш защо изчаквам да минат няколко часа, преди да направим скока, и защо има опасност да реша да изчакам даже и няколко дни?
— Каза, че ще бъде по-сигурно, ако изчакаме.
— Да, така казах, но и сега е достатъчно сигурно. Това, Янов, от което в действителност се страхувам, е, че космонитските светове ще ни разочароват напълно. Имаме координатите само на три планети и вече бяхме на две от тях, разминавайки се на косъм със смъртта. Не се сдобихме с никакъв знак, сочещ местоположението на Земята, нито дори с надежда, че тя съществува. Сега съм изправен пред третата и последна възможност. Какво ще стане, ако и тя се провали?
Пелорат въздъхна.
— Знаеш ли, има стари сказания — едно от тях, впрочем, дадох на Фалъм, за да се упражнява, — в които на някого дават право на три желания, само на три. В тези неща тройката изглежда е знаменателно число, вероятно защото е първото нечетно и се явява като най-малкото решаващо. Нали разбираш, две от три печели. Работата е там, че в тези сказания желанията не се изпълняват. Никой и никога не формулира желанията си правилно, което, предполагам, отговаря на древната мъдрост, че задоволяването на твоите желания трябва да бъде заслужено, вместо…
Той внезапно млъкна сконфузено.
— Извинявай, приятелю, губя ти времето. Като заговоря за тия роботи, съм склонен да се увличам.
— Винаги ми е било интересно да те слушам, Янов. Виждам и приликата в случая. Дадени са ни три желания, ние използвахме двете без резултат. Сега остава още едно. Някак си съм сигурен, че пак ще се провалим и искам да го отложа. Затова забавям скока колкото е възможно повече.
— Какво ще правиш, ако наистина не сполучиш и този път? Ще се върнеш ли на Гея? Или на Терминус?
— О, не — прошепна Тривайз, поклащайки глава. — Търсенето трябва да продължи… но не зная как.
XIV. МЪРТВАТА ПЛАНЕТА
60
Той определено се чувстваше депресиран. Дори малкото победи, които бе завоювал от началото на издирването, не бяха окончателни. Те просто временно отлагаха поражението.
Също както сега отлагаше скока към третия от космонитските светове, докато безпокойството му постепенно се предаде и на останалите. Когато накрая реши, че вече трябва да поиска от компютъра да премести звездолета през хиперпространството, Пелорат се беше изправил тържествено на вратата на пилотската стая, а Блис стоеше встрани зад него. Дори Фалъм беше там, гледаше важно съветника и стискаше здраво с една ръка дланта на геянката.
Тривайз вдигна очи от компютъра и доста грубо отбеляза: „Цялото семейство се е събрало!“, но всъщност това бе реакция на притеснението му.
Той инструктира компютъра да скочи така, че да се върнат в пространството по-далеч от въпросната звезда, отколкото бе абсолютно необходимо. Казваше си, че го прави, защото събитията на първите два космонитски свята бяха го научили на предпазливост, но сам не си вярваше. Знаеше, че дълбоко в себе си се надява да излезе на достатъчно голямо разстояние от звездата, за да не бъде напълно сигурен дали тя има обитаема планета или не. Така щеше да пътува още няколко дни, преди да го разбере и да се изправи, най-вероятно, очи в очи с горчивото поражение.
И така, пред очите на „семейството“ той пое дълбоко дъх, задържа го и след като даде последни инструкции на компютъра, го изпусна с подсвиркване.
Звездната мозайка се размести в безмълвна непоследователност и екранът се оголи, защото бяха се придвижили към област, по-рехаво населена със звезди. И ето, почти в центъра заблещука едно ярко слънце.
Тривайз се ухили широко — това беше своего рода победа. В края на краищата последните координати можеха да се окажат грешни и в полезрението да няма подходяща звезда от тип C. Той погледна към групичката и каза:
— Това е тя. Звезда номер три.