Синове на съдбата
- Автор: Арчър Джефри
- Язык: болгарский
- Переводчик: Емилия Масларова
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Синове на съдбата». Краткое содержание книги:
Нат и Флечър така и не се срещат дори когато се влюбват в едно и също момиче. Всеки върви по своя път, докато съдбата не отрежда единият да бъде обвинен в убийство, а другият да му стане адвокат.
— Нали спомена, че си проверил фирмата?
— Да, проверих я. Седалището на „Къркбридж и сие“ наистина е в Ню Йорк, печалбата на фирмата за миналата година наистина е малко над един милион и изненада, изненада — контролният пакет от акции наистина е собственост на някоя си госпожа Джулия Къркбридж. Само защото на Су Лин й се стори, че има нещо гнило, звъннах да проверя дали онази сутрин наистина има заседание на управителния съвет. Всичко си дойде на мястото, когато телефонистката ми обясни, че не можела да повика госпожа Къркбридж, понеже тя била в заседание. Ето какво имах предвид, когато ти споменах за подробностите.
— Но пак липсва нещо — каза Том.
— И точно то превръща Джулия от дребна мошеница в истински гений сред измамниците. Именно поправката във финансовия закон, внесена от Хари Гейтс, й е помогнала да ни натика в миша дупка.
— Какво общо има със закона сенатор Гейтс? — учуди се другият мъж.
— Точно той е внесъл поправката в закона за собствеността, според която всички сделки с кметството трябва да се плащат в брой веднага след подписването.
— Но аз казах на Джулия, че банката ще покрие допълнителната сума, колкото и голяма да е тя.
— А Джулия е знаела, че това няма да бъде достатъчно — продължи Нат и разгърна брошурата със закона, където бе подчертал няколко реда, — защото пак според поправката на сенатора купувачът трябва да подпише и договора, и чека. Още щом си изтичал при Джулия да я питаш дали си носи чековата книжка, тя е разбрала, че парите са й в кърпа вързани.
— Ами ако бях казал, че сделка няма да има, ако тя не Донесе цялата сума?
— Щяла е още същата вечер да се върне в Ню Йорк и да прехвърли половината милион обратно в банка „Чейс“, а ти никога вече е нямало да й видиш очите.
— Вместо това Джулия не само си запази половината милион, ами ни задигна под носа и още три милиона и сто хиляди — затюхка се Том.
— Точно така — потвърди Нат — и тази сутрин, когато банките в Сан Франциско отворят, тези пари вече ще са се озовали през Цюрих и може би дори Москва на Каймановите острови. Ще си направя труда да ги потърся, но според мен нямаме никаква надежда да си върнем и цент.
— Майко мила! — възкликна Том. — Едва сега си спомних, че днес сутринта господин Кук ще представи чека — дадох му дума да го осребрим още същия ден.
— Значи ще се наложи да го направим — отсъди Нат. — Едно е банката да загуби пари, съвсем друго — да загуби доброто си име, име, за което дядо ти и баща ти са работили цял век.
Том се взря в приятеля си.
— Трябва да си подам незабавно оставката.
— Колкото и да си лековерен, това е последното, което трябва да правиш. Освен ако не искаш, разбира се, всички да научат, че си станал за смях, и веднага да прехвърлят сметките си в банка „Феърчайлд“. Не, единственото, от което се нуждая, е време, затова ти предлагам да излезеш няколко дена в отпуск. Не споменавай Седър Уд, а ако някой те попита, го пращай при мен.
Известно време Том мълча, накрая рече:
— Най-смешното е, че й предложих да се оженим.
— И най-гениалното е, че тя се е съгласила — добави Нат.
— Откъде знаеш? — учуди се приятелят му.
— Няма начин да не е влизало в плана й.
— Ама че изпечена мошеница! — възкликна Том.
— Едва ли е чак толкова изпечена — възрази другият банкер, — ако се бяхте сгодили, щях да я поканя да влезе в управителния съвет.
— Значи е заблудила и теб — отбеляза Том.
— И още как! — потвърди Нат. — Разбираше от финанси, нямаше да бъде просто мъртва душа, а ако се беше омъжила за теб, щеше да спечели много повече от три милиона и сто хиляди долара, значи тук е замесен и мъж. — Известно време той мълча. — Подозирам, че точно той се е обадил на Рей. — Нат се обърна и се отправи към вратата. — Ще си бъда в кабинета — обясни той — и не забравяй, ще обсъждаме този въпрос само на четири очи. Нищо в писмен вид, нищо по телефона!
Том кимна, а приятелят му затвори тихо вратата след себе си.
— Добро утро, господин Картрайт — поздрави секретарката, когато той отиде в кабинета си, — добре ли си починахте?
— Да, благодаря ти, Линда — отвърна весело Нат. — И аз не знам на кого му беше по-забавно в Дисниланд, на Люк или на мен. — Жената се усмихна. — Някакви проблеми? — попита Том невинно.
— Не, според мен няма. В петък пристигнаха окончателните документи по прехвърлянето на „Бенет“, така че от първи януари ще ръководите две банки.
„Или нито една“, помисли си той.
— Свържете ме с госпожа Джулия Къркбридж, директор на…