Синове на съдбата
- Автор: Арчър Джефри
- Язык: болгарский
- Переводчик: Емилия Масларова
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Синове на съдбата». Краткое содержание книги:
Нат и Флечър така и не се срещат дори когато се влюбват в едно и също момиче. Всеки върви по своя път, докато съдбата не отрежда единият да бъде обвинен в убийство, а другият да му стане адвокат.
— Здравей, Марта, къде е Хари? — попита Флечър, след като влезе в помещението с телефоните.
— Пред старата сграда на щатската управа, прави каквото умее най-добре: агитира, изказва мнения, напомня на хората да не забравят да гласуват. Трябва да се върне всеки момент.
След половин час младежът подмина на излизане от щаба тъст си в коридора — Джими бе обяснил, че ако искат да обиколят къщите на всички преброители, трябва да тръгнат най-късно в един и десет.
— Добро утро, сенаторе — поздрави Флечър.
— Добър ден, моето момче, радвам се, че си намерил вре-ме да похапнеш.
В къщата на първия преброител, когото посетиха след обяда, разбраха, че републиканците са повели с малко, после обаче набраха по-голяма преднина. В пет им оставаше да отидат у още петнайсет преброители.
— Ако пропуснем някого — каза Джими, — в бъдеще няма да можем да разчитаме на него.
В шест часа републиканците продължаваха да водят и Флечър се постара да не издава, че се чувства малко потиснат.
— Отпусни се, де — подкани приятелят му и обеща, че след два часа положението ще изглежда по-розово, не спомена само, че по това време на деня баща му винаги е водел, макар и с малко, и е знаел, че ще победи.
Флечър завидя на кандидатите в райони, където надпреварата не е така оспорвана.
— Щеше да ми бъде далеч по-лесно да се отпусна, ако бях сигурен, че ще спечеля или ще загубя.
— Представям си какво ти е — отвърна Джими. — Първия път, още преди да се родя, татко е спечелил с някакви си сто двайсет и един гласа и за трийсет години е увеличил преднината над своя противник на единайсет хиляди гласа, но винаги е повтарял, че ако на ония първи избори шейсет я един души са гласували за другия кандидат, той е щял да загуби и едва ли е щял да се кандидатира отново.
Младежът веднага съжали, че го е казал.
В седем часа Флечър с облекчение видя, че върху списъ-
ците са се появили още няколко сини черти, и макар републиканците да продължаваха да водят, всички смятаха, че още не всичко е загубено. Наложи се Джими да вмести последните шест къщи на отговорници в някакви си единайсет минути за всяка, въпреки това отидоха в последните две вече след края на изборния ден.
— Сега какво? — попита Флечър, след като излязоха от дома на последния преброител.
Джими си погледна часовника.
— Сега се връщаме в щаба — ще чуем какви ли не небивалици. Ако победиш, те ще се превърнат във фолклор, ако загубиш, ще бъдат забравени още на другия ден.
— Точно като мен — подметна младежът.
Приятелят му се оказа прав: всички в щаба говореха в един глас, но само безразсъдните и родените оптимисти бяха готови да предскажат изхода от изборите. Първите предварителни резултати бяха оповестени по телевизионните канали скоро след края на изборния ден и според тях Хънтър бе победила със съвсем малък превес. Според проучванията за президентските избори победител бе Форд, а не Картър.
— Историята се повтаря — отбеляза Хари, след като влезе в помещението. — Същите тия хубостници навремето ме убеждаваха, че следващият ни президент щял да се казва Дюй. Пак според техните прогнози съм бил изгубил с малко. Е, ние го обърнахме това „малко“ в своя полза, затова не се притеснявай, Флечър, такива проучвания са за слабаците.
— А каква е била избирателната активност? — попита Флечър, припомнил си думите на Джими.
— Рано е да се каже, но със сигурност е надхвърлила петдесет на сто. Все пак не е петдесет и пет процента.
Флечър огледа хората от предизборния щаб и си даде сметка, че вече няма смисъл да мисли как да печели гласове — бе Дошло време гласовете да се преброят.
— Сега вече не можем да направим нищо друго, освен да се погрижим преброителите ни да се явят преди десет вечерта в кметството. Другите нека си починат, ще се срещнем пак по-късно, на преброяването. Имам чувството, че ни предстои тежка нощ.
Докато отиваха с колата в заведението на Марио, Хари обясни на Флечър, че не вижда смисъл да се връщат в кметството преди единайсет, затова „дай да хапнем на спокойствие, като хората, тъкмо ще проследим по телевизията как се е представила партията в страната като цяло“.
Всичките им надежди да хапнат на спокойствие се стопиха, когато двамата влязоха в ресторанта: доста от посетителите станаха на крака и им ръкопляскаха, докато те вървяха към масата в ъгъла. Флечър се зарадва, че майка му и баща му вече са тук и са си взели нещо за пиене.
— Какво ли да ви препоръчам? — попита Марио, след като всички насядаха.