Синове на съдбата
- Автор: Арчър Джефри
- Язык: болгарский
- Переводчик: Емилия Масларова
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Синове на съдбата». Краткое содержание книги:
Нат и Флечър така и не се срещат дори когато се влюбват в едно и също момиче. Всеки върви по своя път, докато съдбата не отрежда единият да бъде обвинен в убийство, а другият да му стане адвокат.
— Вие влагате милион и осемстотин хиляди, банката отпуска останалите средства и след като покрием задълженията, делим наполовина печалбата.
— Без банкови такси, с преференциален заем?
— Бихме могли да помислим — обеща Нат.
— В такъв случай защо не оставите документите при мен, господин Картрайт, аз ще се свържа с вас. Колко време ми отпускате, за да взема решение?
— Докато съм в Ню Йорк, ще се срещна с още двама инвеститори — уточни той. — И те са участвали в търга за парцела на търговски център „Робинсън“, но не са го спечелили.
Така и не разбра от изражението й дали му е повярвала. Тя се усмихна.
— Преди половин час ме е търсил председателят на градския съвет на община Хартфорд, господин Кук. — Нат се вцепени. — Помолих да не ме свързват, реших, че е по-разумно първо да се срещна с вас. Но ми е трудно да повярвам, че в Харвардския университет са ви учили да сключвате сделки именно по този начин, господин Картрайт. Сигурно вече е време да ми кажете защо всъщност сте дошли при мен.
35.
Ани закара мъжа си в кметството, за пръв път от сутринта бяха сами.
— Защо не вземем да се приберем? — възкликна той.
— Предполагам, че преди преброяването на гласовете всички кандидати се чувстват така.
— Знаеш ли, Ани, изобщо не сме обсъждали какво ще правя, ако загубя.
— Винаги се е подразбирало, че ще постъпиш в друга адвокатска кантора. Доста търсен си. Нали от „Симпкинс и Уеланд“ казаха, че им трябва специалист по наказателно право?
— Да, дори ми предложиха да стана направо съдружник, но да ти призная, моето призвание е политиката. По-обсебен
съм от нея дори от баща ти.
— Това е невъзможно — отсече Ани. — Между другото, каза да сме спрели на неговото място на паркинга.
— И дума да не става, там може да спира само сенаторът бе категоричен Флечър. — Ще оставим колата в някоя от пресечките.
Погледна през прозореца — към кметството се стичаха десетки хора.
— Къде отиват? — попита жена му. — Едва ли всички са близки роднини на госпожа Хънтър.
Флечър се засмя.
— Не, не са й роднини, просто е разрешено, който иска, да наблюдава от балкона преброяването на гласовете. Доколкото знам, това е стара традиция в Хартфорд — добави той, когато Ани най-сетне намери доста далеч от кметството свободно място, където да остави автомобила.
Хванаха се за ръце и се присъединиха към множеството, запътило се към залата. През годините Флечър бе виждал безброй политици, хванали в дни на избори жените си за ръка, и често се беше питал колцина от тях го правят колкото за пред камерите. Стисна дланта на Ани и двамата тръгнаха да изкачват стъпалата — опитваха се да изглеждат ведри.
— Спокоен ли сте, господин Давънпорт? — попита журналист от местен телевизионен канал и завря в лицето му микрофон.
— Не — призна си най-чистосърдечно Флечър. — Притеснен съм до смърт.
— Как смятате, победихте ли госпожа Хънтър? — попита пак репортерът.
— След два-три часа с удоволствие ще отговоря на въпроса ви.
— Според вас битката почтена ли беше? — Вие можете да прецените по-добре от мен — натърти Флечър и двамата с Ани влязоха в сградата.
В залата ги посрещна буря от аплодисменти, проехтели откъм балкона. Младежът вдигна очи, усмихна се и махна, като се опитваше да изглежда спокоен, макар че отвътре му вреше и кипеше. Когато свали поглед, първото лице, което видя, бе на Хари. Изглеждаше умислен.
Колко различна бе сега залата в сравнение с деня на дебатите! Седалките бяха махнати, на тяхно място имаше дълги маси, подредени в полукръг. В средата стоеше господин Кук, вече ръководил цели седем пъти изборите. Това бе последното преброяване на гласовете, на което присъстваше — в края на годината излизаше в пенсия.
Един от преброителите проверяваше черните урни, оставени на пода вътре в полукръга. Предния ден, по време на заседанието с двамата кандидати господин Кук бе дал да се разбере ясно, че преброяването ще започне едва след като от избирателните секции пристигнат всички четирийсет и осем урни, които след това ще бъдат надлежно проверени. Тъй като избирателният ден приключваше в осем вечерта, това обикновено отнемаше около час.
Отново екнаха аплодисменти — Флечър се огледа и видя, че в залата влиза Барбара Хънтър, която също се усмихва уверено и маха на привържениците си горе на балкона.
Отговорниците провериха всички четирийсет и осем урни, счупиха печатите и изсипаха бюлетините върху масите — да са готови за преброяването. От двете страни на масите бяха насядали стотина души, които щяха да го извършат. Във всяка група имаше по един представител на Републиканската и на Демократическата партия и един безпристрастен наблюдател, застанал на крачка зад тях. Ако по време на преброяването забележеше нещо нередно, той вдигаше ръка и при него незабавно отиваше господин Кук или някой от избирателната комисия.