Синове на съдбата
- Автор: Арчър Джефри
- Язык: болгарский
- Переводчик: Емилия Масларова
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Синове на съдбата». Краткое содержание книги:
Нат и Флечър така и не се срещат дори когато се влюбват в едно и също момиче. Всеки върви по своя път, докато съдбата не отрежда единият да бъде обвинен в убийство, а другият да му стане адвокат.
— А какво ще прави цял ден кандидатът? — попита Флечър, след като Хари приключи с инструктажа.
— Най-важното е да не се пречкаш, затова имаш отделна ^ програма — отвърна Хари. — Ще посетиш преброителите, общо четирийсет и четири на брой, всички те очакват да видят по някое време на деня кандидата. Джими ще ти бъде нещо като шофьор, наричаме го „приятел на кандидата“, нямаме възможност да ти отпуснем друг човек, всички ще бъдат много заети.
След заседанието всички хукнаха по задачите, а Джими обясни на Флечър какво точно ще прави до вечерта — последните два пъти, когато баща му се бе кандидатирал, му беше помагал и вече бе натрупал опит.
— Първо какво не бива да правиш — поясни той, когато Флечър се качи до него в автомобила. — До осем довечера, когато изборите приключват, трябва да обиколим по домове-те им четирийсет и четирима преброители, всички ще ти предлагат кафе, между дванайсет без петнайсет и два и петнайсет — и обяд, а след пет и половина и нещо за пийване, Отказвай любезно, но твърдо. Ще пиеш само вода, и то само в| колата, в дванайсет и половина за трийсетина минути ще се върнем в щаба, за да обядваш. После ще ядеш чак след края на изборите. Така всички ще разберат, че имат достоен кандидат.
Флечър си мислеше, че сигурно ще се отегчи, но във всяка къща откриваха нови характери и какви ли не хора. През първия час бяха зачеркнати само по няколко имена в списъците и отговорниците бързо направиха сравнение с предишни избори. Флечър се обнадежди: до десет часа се бяха поя-вили доста сини черти, Джими обаче го предупреди, че времето от седем до девет винаги е било благоприятно за демократите, защото точно тогава гласували хората, работещи в промишлеността или на смени — те се отбивали до избирателната секция на път за работа или докато се прибират след смяна.
— Между десет и четири републиканците би трябвало да поведат — продължи с обясненията младежът, — а от пет до затварянето на секциите демократите си възвръщат позициите. Така че моли се от десет до пет да вали, а после вечерта да бъде ясна и топла.
В единайсет преди обяд всички отговорници съобщиха, че в сравнение с предишните избори, когато са гласували петдесет и пет на сто от избирателите, този път активността е малко по-ниска.
— Ако остане под петдесет на сто, губим, ако надхвърли петдесетте процента, печелим с малко, ако ли пък скочи над петдесет и пет на сто, победата ни е в кърпа вързана — уточни Джими.
— Защо? — полюбопитства Флечър.
— Защото републиканците ходят да гласуват във всякакво време и слабата активност им е само добре дошла. А най-големият проблем на демократите винаги е бил да накарат хората да отидат до избирателната секция и да пуснат гласа си.
Джими следваше неотклонно графика. Преди да отидат у поредния отговорник, той връчваше на приятеля си листче хартия с написани на него основни сведения за човека, които Флечър запомняше.
— Здравейте, Дик — поздравяваше кандидатът, след като му отвореха, — благодаря ви, че отново разрешихте да ползваме къщата ви, това, разбира се, са ви четвъртите избори. — После слушаше отговора. — Как е Бен, дипломира ли се вече? — Пак слушаше, преди да продължи. — Жалко за клетия Бъстър, да, да, сенатор Гейтс ми каза. Но вече сте си взели друго куче, нали, Бъстър младши.
Джими също се придържаше към своя си ритуал. След десет минути подканяше през шепот:
— Май трябва да тръгваме.
Към дванайсет вече говореше доста притеснено и минаваше без „май“, а в два следобед стана настойчив. Двамата се Ръкуваха и махваха на домакините, но докато най-после тръгнеха, минаваха още две-три минути. Макар че Джими почти не се отклоняваше от графика, пак пристигнаха за обяда в щаба с двайсет минути закъснение.
Обядът всъщност се състоеше от закуски — Флечър си взе от отрупаната с какво ли не маса само един сандвич. Изяде го пътем, докато обикаляха с Ани от кабинет на кабинет той се ръкуваше с възможно най-много сътрудници на предизборния щаб.