Златокосият великан
- Автор: Линдзи Джоана
- Серия: shefford #1
- Язык: болгарский
- Переводчик: Андрей Крупев
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Златокосият великан». Краткое содержание книги:
— Наистина би било жалко. Следователно не разчитайте, че ще се измъкнете — отвърна Ранулф намръщен.
Рейна повдигна равнодушно рамене. Беше отишла толкова далеч, че спокойно можеше да си позволи и следващата дързост.
— Все още не сте отговорили на въпроса ми, Ранулф. Преди обаче да го сторите трябва да обърна вниманието ви върху една подробност, която вероятно ви се е изплъзнала от вниманието. Този мъж тук ви прилича извънредно много и аз говоря не само за външността му. Вашите същности си приличат. Той е вироглав точно като вас. Нещо повече, и двамата се въсите по един и същи начин на едни и същи неща. Питам се тогава дали и чувството ви за чест не е едно и също? На това място искам да подчертая и още нещо: сега ние двамата нямаше да сме съпрузи, ако не ви бях повярвала относно Ротуел.
— Боже милостиви! — възкликна Ранулф. — Това пък какво общо има с нашия разговор тук?
— Има нещо общо с доверието. Не бях и чувала името на Ротуел, но повярвах на думите ви без каквито и да е доказателства от ваша страна. Дължите същото доверие и на баща си, още повече, че много от нещата, които той каза, могат и да се проверят. Защо тогава да ви лъже? И не казахте ли самият вие, че не сте чули и една добра дума от дядо си? Не е нужно човек да е голям умник, Ранулф, за да схване, че поради незнание вие приписвате вината не на истинския виновник. Така че сега не му е времето да проявявате опърничавост. Ако питате мен…
— Никой не ви е питал — извикаха двамата в един глас, и то доста раздразнени.
Рейна се усмихна широко. Бе наистина доволна, че е успяла да изрази ясно гледната си точка.
— Така е, прави сте — обърна се тя и към двамата, — но вижте, аз нямаше да съм сега тук и нямаше да изкажа мнението си, ако не очаквах изпълнението на едно определено наказание. Само че е вярно също така, че нямаше да ме сполети никакво наказание, ако не бях принудила мъжа си да се срещне със своя баща. Е, добре, щом като аз мога да изтърпя болката само и само за да се осъществи тази среща, то и вие бъдете така любезни да изтърпите моето мнение.
— Правилно, изтърпяхме го, но дотук — отсече Ранулф. — А сега напуснете стаята, госпожо.
— Да разбирам ли, че сте решили да ми простите?
— Решил съм, че трябва да се плашите от нощта, която предстои. Гледайте си там задълженията, Рейна. По-късно ще дойда при вас.
Тя го изгледа кисело и се отправи към вратата.
— Знаех си аз, че сте само една вечно намусена мечка. Да видим дали някога отново ще ви направя услуга.
Тя тръшна вратата зад себе си и в стаята настана мълчание. Хю отбягваше погледа на Ранулф, за да не прихне в смях при вида на смаяното му изражение. Ако Ранулф имаше чувство за хумор, добре. Но той наистина не знаеше дали синът му притежава тази черта. И ако младата лейди бе направила някому услуга, то този някой бе той. Не искаше в никакъв случай тя да се кае за извършеното.
— Наистина ли възнамеряваш да я биеш?
— С кое, с тези ръце ли? — изпръхтя Ранулф. — Просто искам да й дам добър урок, а не да я убивам. Освен това в нашия брачен договор е записано, че не бива да вдигам юмруци срещу нея.
— Да, но в разгара на битката условията на брачния договор губят значение.
— Винаги досега силата ми е определяла начина ми на живот. В началото се боях дори да докосна младата лейди, тъй като е съвсем мъничка. Каквото и да стори или каже, никога няма да забравя този факт. Следователно не бива да се тревожите за нея. Единственото, което ще почувства, е дланта ми върху задните си части.
Хю се засмя тихо.
— Метод, който и аз съм използвал понякога.
— Помага ли?
— Да, но резултатът често не може да компенсира многомесечните угризения на съвестта, които може да ти внуши една жена… особено ако държиш на нея.
Ранулф се усмихна широко.
— В такъв случай може би за теб ще представлява интерес съветът, който ми даде една проститутка…
Рейна стигна само до преддверието и се заразхожда напред-назад, за да охлади гнева си. Внезапно до слуха й достигна мъжки смях. Тя се закова на едно място и изведнъж напрежението я напусна. Значи действията й се бяха увенчали с успех. Тя се отправи надолу с усмивка на уста, убедена, че наказанието ще я отмине.
ГЛАВА ЧЕТИРИДЕСЕТА
Целия следобед на същия ден Рейна бе изпълнена с доволство от самата себе си. Това чувство се подсилваше и от факта, че Ранулф изведе баща си да наобиколят имотите извън чертите на замъка. Методите й може и да не му допадаха, но те доведоха до успех. Защото той се сдобри с баща си. Огорчението, което го глождеше от толкова време, бе отлетяло и сега той бе щастлив човек, с когото можеше да се общува значително по-лесно. Да можеше сама да се потупа одобрително по раменете, непременно щеше да го стори.