Златокосият великан
- Автор: Линдзи Джоана
- Серия: shefford #1
- Язык: болгарский
- Переводчик: Андрей Крупев
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Златокосият великан». Краткое содержание книги:
— Дължи я на баща ми, не на мен — отвърна Рейна. — По душа той бе по-скоро селянин, който обича да бъде сред природата.
— А дъщеря му е твърде скромна — добави Ранулф. — Тя стопанисва имението толкова добре, че за мен не остава нищо друго, освен да го защищавам.
— Не принизявайте значението на отбраната, милорд. Достатъчно е едно единствено нападение, за да унищожи плодовете на многогодишния къртовски труд.
Хю се усмихна.
— Тя е тук с теб, Ранулф. Нито едно имение не може без господар, който да е в състояние да го отбранява. Аз например съм убеден, че жена ти е имала предвид това твое умение, преди да си позволи да се предаде на очарованието ти.
Ранулф се разсмя гръмко, а и Рейна се поусмихна.
— Значи вече сте му разказали за необичайния начин, по който сключихме брак.
— Е, успя да измъкне някои подробности — призна Ранулф, докато поставяше лейди Ела на пейката до огнището.
— Представям си кои точно — изпръхтя Рейна, макар всъщност да й беше весело. — Но защо чакаме още. Елате, починете си. — Тя се изправи от мястото си и наля на всеки по чаша вино. — Лорд Хю, не искам повече да пренебрегвам задълженията си. Наредих да приготвят за вас стая, в която можете, ако желаете, да се поосвежите преди вечеря. Теодрик ще ви покаже пътя, ако…
— Теодрик няма да прави нищо подобно — прекъсна я остро Ранулф. — Само посмейте, милейди.
— Какво да посмея? — попита Рейна с меден гласец. — Едуина вече очаква баща ви, за да му бъде в помощ. Тео само ще му покаже пътя към източната кула.
— О, така ли? — бе всичко, което можа да каже Ранулф.
— Нещо не е ли наред? — поиска да узнае Хю.
— О, не, не, всичко е в пълен порядък — увери го Рейна. Тя вдигна пълния си бокал и отправи едва доловима усмивка към мъжа си. — А сега искам да вдигна наздравица: за едно ново начало… — Направи кратка пауза и усмивката й изрази дълбоко задоволство. Не бе в състояние да се спре. — … което се нуждаеше единствено от мъ-ъ-ничък тласък.
Хю се засмя тихо, но Ранулф остана сериозен. В този миг отнякъде долетя глас, който накара Рейна и свекър й да подскочат.
— Надявам се, че не преча.
— Това се казва изненада, Ричард — рече Хю, наистина изненадан, и то доста неприятно в конкретния момент. — Мисля, че се познавате добре със сина ми, нали, лейди Рейна?
Рейна така и не успя да отговори, тъй като се задави в мига, в който осъзна съществуващите връзки, след което се закашля неудържимо. Тя се строполи на стола си, но с рязко движение на ръката отблъсна помощта на Ранулф. Не желаеше да я тупа по рамото, за да не падне от стола на земята. За щастие Ранулф все още не бе разбрал истината — че Ричард е неговият брат.
— По-добре ли сте вече? — попитаха Хю и Ричард.
— Да — изхъхри Рейна и постави бокала си на масата. — Не е добро това вино — поясни тя.
Хю кимна и погледна към Ранулф, който обаче почти не проявяваше любопитство. Хю отново се обърна към Ричард:
— Как разбра, че съм поел към Уорхърст?
— Не знаех, че идваш насам — отвърна Ричард. — Бях тръгнал към Лайънсфорд, но реших да изкажа почитанията си на лейди Рейна, тъй като отдавна не съм бил в Клайдън. Нямах представа, че се познавате с дамата, татко.
— До тази сутрин и аз не я познавах. Колата се счупи, иначе и аз нямаше да се спра тук, след като Уорхърст е толкова наблизо.
Рейна не се заслуша в този разговор. Тя наблюдаваше мъжа си и съвсем точно усети мига, който сложи край на неговото неведение. Той седеше до нея на пейката и тя го чу как пое дълбоко въздух, след което го изпусна още по-шумно навън. Очите му се впиха обвинително в нея, но тя само вдигна безпомощно рамене.
Да, виновна беше. Ако бе внимавала повече, когато Джилбърт й представи Хю, щеше вече да знае, че той не е само баща на Ранулф, а и на Ричард и щеше да подготви Ранулф за възможни изненади. Лайънсфорд, това бе името на семейството, с което щеше да се сроди по волята на баща си и тя наистина бе станала член на това семейство, макар и без да го съзнава.
Всичко се бе наредило по извънредно комичен начин, но младата жена все пак не посмя да се засмее. Искаше първо да се омъжи за единия брат, обаче се закачи за другия; и нито тя знаеше фактическото положение на нещата, нито пък братята. А сега мъжът й си мислеше, че е скривала от него този факт и щеше да остане с това впечатление, докато останеха сами и тя не му обяснеше всичко. Не, всъщност защо да изчаква излишно? Та нали вече всички присъстващи бяха членове на едно и също семейство.