Нищо друго, освен истината
- Автор: Лескроарт Джон
- Серия: Дизмъс Харди [bg] #6
- Язык: болгарский
- Переводчик: Милена Лилова
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Нищо друго, освен истината». Краткое содержание книги:
Докато си проправя път из лабиринтите на големия бизнес и политиката в Сан Франциско, в търсене на един мъж, който почти се надява никога да не намери, разяреният и объркан Харди се опитва да разбере защо безупречно вярната му съпруга Франи е толкова лоялна към друг. Каква е тази истина, която може да разделя жена от съпруга й, майка от децата й… и да кара Харди да се чувства толкова безсилен пред гнева на закона?
Внезапно се изпъна на стола, стигнал до неприятното осъзнаване, че приятелят му все още крие нещо от него — иначе Рон също щеше да фигурира в кратичкия списък на Харди. Би следвало да е включен. Следователно Харди знаеше повече и не го издаваше. Не го направи, дори когато се преструваше, че разголва душата си преди няколко часа, докато замисляха да се срещнат отново тук, след като Харди си събере вещите.
Сега Глицки се печеше на бавен огън, мислейки си, че за Бога, приятел или не, ще трябва да арестува това двулично копеле, когато Харди в края на краищата се веене тук. Взе да набира кантората на адвоката от телефона на бюрото си, за да му тегли едно конско, ако е там, но чу стъпки по коридора и остави слушалката.
След минута инспектор Лион Тимс, специалистът от огледа на местопрестъплението по убийството на Канета, застана на вратата.
— Помоли меда побързам с балистичната експертиза, Ейб. Можеш ли да повярваш — в лабораторията има някой.
— Пол Гатас — отвърна Ейб. — Докарах го тук от тях. За отпечатъците.
— Отпечатъци ли? — Въпреки възхваляваното им наличие в книгите и филмите, Тимс знаеше, че в реалния живот отпечатъците рядко са фактор в работата на полицията. Но само сви рамене — щом лейтенантът иска да свери отпечатъците, моля. — Той направи балистичната експертиза вместо мен. Тоя човек струва колкото цял екип лаборанти.
Приятна новина за човека, чието работно място бе спасил, но вниманието на Глицки бе насочено другаде.
— И какво откри?
Тимс кимна.
— Стрелял е един и същи човек. С пистолета на Грифин.
Няма съмнение.
Когато пристигна, Харди се зарадва — без да се изненада, — че предположението на Глицки за пистолета на Грифин се е оказало правилно. Но изобщо не се зарадва, когато приятелят му стана, затвори вратата на кабинета си и го попита какви сведения за Рон Бомонт укрива.
— Какво искаш да кажеш? — Само че опитът му за отвличане на вниманието стигна дотам, докъдето Харди и предполагаше — тоест доникъде.
Глицки бе кацнал на ъгъла на бюрото си, надвиснал на няма и метър над мястото, където Харди седеше на твърдия стол, притиснат до стената на кабинета. Точно това бе необходимо на Глицки — в тази позиция адвокатът се чувстваше неловко.
— Какво искам да кажа ли? — повтори лейтенантът настръхнало. — Да видим дали ще успея да ти обясня. Ти знаеш местонахождението и почти целия живот на всички, които поне донякъде са замесени в смъртта на Брий Бомонт. Ти откри, че и смъртта на Карл Грифин вероятно е свързана с нея. А днес Канета превърна това правдоподобно предположение в несъмнено. Разполагаме с четирима-петима заподозрени и нито един от тях няма приемливо алиби, ноти, изглежда, не изпитваш и капка подозрение към човека, който, струва ми се, е най-вероятният извършител. Ако проследим резултата, това ще се окаже Рон. — Глицки бе скръстил ръце с професионален израз на лицето и това изобщо не бе преструвка. Очите му гледаха непреклонно. Не се канеше да чупи фъстъците от чекмеджето в бюрото си за кратък философски разговор.
Харди пое въздух, задържа го и го изпусна рязко.
— Няма да ти допадне.
— Не съм и очаквал. — Глицки изчака още известно време.
— Забърках се в тази история заради децата му.
Очите на лейтенанта, до момента безизразни, се присвиха. Ноздрите му се разшириха, а белегът на устните му побеля. Пое дъх един-два пъти, а когато най-после заговори, гласът му прозвуча ужасяващо овладяно:
— Виждал ли си го? Негов адвокат ли си?
Харди знаеше, че всеки опит за увъртане само щеше допълнително да вбеси Ейб.
— Срещнах се с него веднъж. В петък вечерта, преди нещата да се заплетат окончателно.
— И къде?
— В хотел „Хилтън“ на летището.
— Значи е имал намерение да напусне града? Заминал ли е?
— Не. Нито едното, нито другото. Но бе готов да го стори, ако се наложи. Това беше.
— Това било. Прекрасно. И ти неизвестно защо реши, че няма нужда да ме запознаеш с нито едно от тези събития.
— Не. Не съм вземал подобни решения. Тогава ти не издирваше специално Рон.
— Сега обаче го търся. Къде е?
— Не зная.
— Айде бе!
Харди сви рамене.
— Не те лъжа. Никога не съм те лъгал, Ейб. Просто изпуснах онова, което нямаше нужда да знаеш.
— Е, много ти благодаря. — Глицки направи възмутена физиономия, а гласът му се извиси негодуващо: — Ама кой си ти, че да решаваш? Ами аз за какво съм, да не би това да ми е някакво си хоби, с което да се залавям или да зарязвам, когато ми скимне, а не работа, а? Случайно да ти е идвало наум, Диз? Не си ли се замислял поне веднъж?