Обречен на мълчание
- Автор: Демилль Нельсон
- Язык: болгарский
- Переводчик: Люба Енчева
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Обречен на мълчание». Краткое содержание книги:
Сега обаче Бен Тайсън е преследван от медиите, от военната прокуратура и от кошмара, който той се опитва да забрави. Застрашени са семейството, кариерата и чувството му за достойнство.
И само една жена е в състояние да разкрие истината за неговото минало — и да го освободи.
— Благодаря за почерпката — кимна Тайсън и отвори вратата.
— Забрави си книгата.
— Всъщност тя не ми трябва. Лека нощ.
— Върви си вкъщи, Тайсън. Може би наистина й липсваш.
Тайсън затвори вратата и тръгна надолу по застланата с мидени черупки пътечка.
Вратата зад него се отвори и над градинката пред къщата се разля сноп светлина.
— Какво щеше да направиш, Тайсън? — достигна до него гласът на Пикард през влажния нощен въздух. — Какво щеше да направиш, ако беше на мое място?
— Щях да помогна на малкото момченце — извика през рамо Тайсън.
— Нямам предвид това, щеше ли да включиш тази глава в книгата.
Тайсън знаеше какво има предвид Пикард, но не му отговори, а отвори портичката и излезе. Застана на тротоара и погледна назад към силуета на Пикард, открояващ се на фона на светлината в рамката на вратата в края на пътечката.
— Щях да направя, същото, което си направил и ти, Пикард — каза накрая той. — А ако вместо мен ти беше командир на взвода при болница „Милосърдие“, също нямаше да има никаква разлика.
— Знам. Знам го. Проклет да е Виетнам, лейтенанте.
— Да, лейтенант. Проклет да е.
ГЛАВА ДВАЙСЕТ И ТРЕТА
Бен Тайсън изостави тъмната улица и си проправи път през папура направо към водата. Над залива бе паднала мъгла и луната изглеждаше забулена в тънък воал. Въпреки това светлините на отсрещния бряг на около триста метра надалеч се виждаха над леко поклащащата се вода. Посред залива се олюляваха и примигваха червените светлинки, ограничаващи плавателния път, и една платноходка безшумно, се насочи към проливите. Отливът беше настъпил и откритите подводни тераси бяха обсипани с камъчета, миди и водорасли.
Светлините на Бей Пойнт сякаш го зовяха и го примамваха към тихо плискащите се на плажа вълни. Той ясно си спомни една нощ преди Тетската офанзива, когато стоеше на северния бряг на река Пърфюм и се взираше в хипнотизиращите го светлини на европейския квартал на другия бряг. Сега се чувстваше също така спокоен, както и тогава, застанал близо до ръба на водата — В мир със себе си, омагьосан от разноцветните светлини, отразени върху повърхността й, примамван от ритмичното плискане на вълните. Без да се замисля, Тайсън се съблече по шорти и захвърли дрехите си върху куп изсъхнали водорасли. Навлезе във водата. Започна да плува, първоначално в кръг, а водата охлаждаше и пречистваше горещото му запотено тяло. След това, без да си дава сметка, той заплува през залива към Бей Пойнт. Отливът се усилваше и го отнасяше на изток към външното пристанище, а той компенсираше отклонението като плуваше под ъгъл на северозапад. Вълните бяха по-големи, отколкото изглеждаха от брега, и Тайсън с нежелание се насочи към маркировката на плавателния път и заплува, придържайки се към сигналните му шамандури. Установи, че започва да се изморява.
Вече виждаше къщата си съвсем ясно на по-малко от двеста и петдесет метра разстояние на север. Пое си дълбоко дъх и се насочи натам. Приблизително на половината път към брега почувства, че дясното му коляно започва да го боли, после то се вдърви и кракът му увисна напълно безжизнено във водата. Тайсън тихо изруга и се обърна по гръб. Течението го понесе на изток към моста Норт Хевън.
Водата изглеждаше топла и вълните го поклащаха в успокоителен ритъм. Замъглената луна, увенчана с красивия си ореол, гледаше надолу към него и той почувства, че е в някаква странна хармония със света.
Смътно осъзна, че се носи по течението под моста Норт Хевън, през протока, и покрай светлините на големия кей, които останаха на няколкостотин метра вляво от него. Премина през плавателния канал в каменния вълнолом и се озова в откритите води на пристанището. Опита се да раздвижи левия си крак, но откри, че коляното му се е схванало напълно.
— По дяволите! — Беше се случвало и преди и щеше да мине, ако го оставеше да си почине.
След известно време, което му се стори твърде дълго, той почувства, че силата на отлива намалява. Малко по-късно Тайсън усети, че посоката, в която го отнасяше океанът, се е променила поради бриза, идващ откъм остров Шелтър на север от него. Опита се да си представи картата на крайбрежието около Саг Харбър и заключи, че ако вятърът продължи да духа предимно от север, а приливът започне да приижда, ще го отнесе чак до дискотеката на големия кей. Както беше по долни гащи. Засмя се и изруга едновременно. Опита се да сгъне коляното си, но то изглеждаше още по-сковано.
След известно време Тайсън забеляза, че вятърът се усилва и над него започват да се появяват все още малки, но заплашителни бели гребени. Още по-лошото бе, че вятърът се бе обърнал и сега духаше от юг и от запад, като го отдалечаваше от Саг Харбър и го отнасяше към открития океан. Водата, която му се бе сторила толкова топла, сега бързо изстудяваше, полъхът на вятъра също беше доста хладен. Откри, че трудно си поема дъх, което намаляваше шансовете му да остане да плава по гръб. — Лошо.