Сатанински строфи
- Автор: Рушди Ахмед Салман
- Язык: болгарский
- Переводчик: Асен Георгиев
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Сатанински строфи». Краткое содержание книги:
Основната тема на романа — това са емигрантите и емиграцията, невъзможността за асимилация и интеграция в новата култура, неизбежността на възвръщането към корените.
Повествованието в романа се разгръща в две паралелни сюжетни линии: в съвременен Лондон и в древна Арабия във времената на Пророка Мохамед. Съвременната линия започва с терористичен атентат в самолет, от който изпадат и се подлагат на фантастична метаморфоза двама индийци мюсюлмани — Джебраил Фаришта (Gibreel Farishta) и Саладин Чамча (Saladin Chamcha).
Актьорът Чамча, индийски емигрант, работи в Британия при озвучаване на филми, женен е за англичанка, няма деца. След като чудодейно се спасява при терористичния акт, той постепенно се превъплъщава в сатир, а после в дявол. Заради това преображение бива преследвана от полицията, той се крие в лондонски хотел, но също така провокира в средите на младите лондончани мода на диаболизъм. Накрая отново се превръща в човек.
Плейбоят Фаришта, който в Индия е знаменит актьор от Боливуд със специализация в роли на индуистки богове, преследван от призрака на извършилия самоубийство негова любовница, става въплъщение на архангел Гавриил (в ислямската традиция — Джебраил). В Лондон той изживява бурен роман с алпинистката Алисия, в качеството си на архангел той извършва пътувания във времето и пространството. По време на своите пътешествия до Мека (наричана в романа Джахилия) той среща пророка Мохамед (наричан Посланик и Махунд) в момента на самото начало на развитие на исляма. Вероятно именно тази част на романа е предизвикала гнева на иранския лидер аятоллах Хомейни: в един от епизодите Махунд под натиска на лидерите на Джахилия се съгласява да признае,че няколко езически богини притежават особен статут в в очите на Аллах; а в друг епизод бившият последовател на Махунд, поетът Баал, се крие в бордей, в който проститутките се представят пред него с имената на жените на Посланика. Макар че м друг сюжетен момент Джебраил се среща с религиозен лидер фанатик, живеещ в изгнание, в когото лесно може да се узнае самият Хомейни като прототип.
Романът завършва с това, че Фаришта, чиито пътешествия могат да се разглеждат и като епизоди на изостряща се шизофрения, в пристъп на ревност убива Алисия. Чамча след сдобряването с баща си се връща да живее в Индия.
Пристигането на напълно развит дявол, рогат човек-козел, беше в светлината на предходното твърде подобно на последната или във всеки случай предпоследната капка.
Обитателите на „Шаандаар“ се събраха в нощната кухня на кризисно заседание без предварителна подготовка, Докато Хинд сипеше клетви в пилешката супа, Суфян разположи Чамча на една маса, издърпвайки за бедния тип алуминиев стол със синя пластмасова седалка, и откри нощното заседание. Радостен съм да докладвам, теориите на Ламарк бяха цитира-. ни от изгнания учител, който говореше с най-добрия си дидактически глас. Когато Джъмпи разказа невероятната история на падането на Чамча от небето — самият протагонист бе твърде погълнат от пилешката супа и мъката, за да говори за себе си.
— Суфян, чмокащ със зъби, спомена последното издание на „Произхода на видовете“.
— Където дори великият Чарлз прие идеята за мутация при екстремни обстоятелства, за да се осигури оцеляването на вида; какво остава за неговите последователи — винаги по-дарвинисти от него самия! — посмъртно отрекоха подобна Ламаркова ерес, настоявайки за естествения подбор и нищо друго — обаче аз съм готов да призная, че подобна теория не е развита за оцеляването на индивидуални представители, а само за видове като цяло; в добавка, взимайки под внимание естеството на самата мутация, трудно е да се разбере същинската полза от промяната.
— Тааате — Анахита Суфян, с очи, вдигащи се към небето, и буза, лежаща отегчено в дланта, прекъсна тези размишления.
— Остави това. Въпросът е как е могъл да се превърне в една толкова, толкова възхитителна прищявка?
След което самият дявол, вдигайки поглед от пилешката супа, изплака:
— Не, не съм. Не съм каприз, о, със сигурност не съм. Неговият глас, издигащ се сякаш: от неизмерима бездна от скръб, затрогна и разтревожи по-младото момиче, което се втурна към мястото, където той седеше, и стремително милвайки едното рамо на нещастното чудовище, каза в опит да поправи грешката:
— Разбира се, че не сте. Съжалявам, естествено не мисля, че сте каприз; просто така изглеждате.
Саладин Чамча избухна в сълзи.
Междувременно мисис Суфян беше ужасена от гледката на по-младата й дъщеря, докосваща истински съществото, и обръщайки се към галерията от жители по нощници, тя размаха черпака към тях и помоли за подкрепа.
— Как да търпиш? Честна дума, сигурността на младите момичета не може да бъде осигурена! И това в собствената ми къща, подобно нещо!…
Мишал Суфян изгуби търпение.
— Исусе, маме.
— Исус?
— Мислите ли, че е временно? — попита Мишал Суфян Джъмпи, обръщайки гръб на посрамената Хинд. — Някакво обладаване от зъл дух — може ли да го, нали знаете, прогоним със заклинания?
Поличби, блясък, вампири, кошмари на улица Елм стояха развълнувани в очите й и баща й, също толкова видео aficionado като всеки тийнейджър, изглежда сериозно се замисли над възможността.
— В „Степният вълк“… — започна той, но Джъмпи не можеше да понесе повече от това.
— Главното — обяви той, — е да погледнем на положението идеологически.
Това накара всички да замлъкнат.
— Обективно — каза той с леко самоосъдителна усмивка — какво се е случило тук? А: неправилен арест, заплаха, насилие. Второ: незаконно задържане, неизвестни медицински експерименти в болницата — тук шепот на съгласие, като спомен за интравагиналните проверки, Depo-Provera175, скандалите, незаконната стерилизация post-partum176 и още по-назад, мисълта за изхвърлянето на лекарства в Третия свят като на бунище се надигнаха във всеки присъстващ, за да дадат подкрепа на инсинуациите на говорещия — защото какво ще повярваш зависи от това какво си видял — не само онова, което е видимо, но и това, което си готов да погледнеш в лицето — във всеки случай нещо трябваше да обясни рогата и копитата; в тези полицейски болнични отделения всичко може да се случи. — И трето — продължи Джъмпи, — психологически срив, загуба на усещането за собственото аз, неспособност да се справяш. Всичко това сме го виждали и преди.
Никой не възрази, дори и Хинд; имаше някои истини, с които беше невъзможно да не се съгласиш.
— Идеологически — каза Джъмпи, — аз отказвам да приема положението на жертва. Със сигурност той е бил превърнат в жертва, но ние знаем, че всяка злоупотреба с властта е отчасти отговорност на малтретирания; нашата безучастност заговорничи със, позволява подобни престъпления.
След като беше сгълчал събранието до засрамено подчинение, той поиска Суфян да предостави малкото таванско помещение, което в момента не беше заето, а от своя страна Суфян беше докаран до пълна неспособност от чувство на солидарност и вина да поиска дори едничко пени за наем. Истина е, че Хинд промърмори: „Сега зная, че светът е луд, след като дявол стана мой гост“, но тя го направи под носа си и никой с изключение на по-голямата й дъщеря Мишал не чу какво каза.
175
Противозачатъчно, инжектирано без съгласието им на африканки през 70-те години.
176
След раждане.