Сатанински строфи
- Автор: Рушди Ахмед Салман
- Язык: болгарский
- Переводчик: Асен Георгиев
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Сатанински строфи». Краткое содержание книги:
Основната тема на романа — това са емигрантите и емиграцията, невъзможността за асимилация и интеграция в новата култура, неизбежността на възвръщането към корените.
Повествованието в романа се разгръща в две паралелни сюжетни линии: в съвременен Лондон и в древна Арабия във времената на Пророка Мохамед. Съвременната линия започва с терористичен атентат в самолет, от който изпадат и се подлагат на фантастична метаморфоза двама индийци мюсюлмани — Джебраил Фаришта (Gibreel Farishta) и Саладин Чамча (Saladin Chamcha).
Актьорът Чамча, индийски емигрант, работи в Британия при озвучаване на филми, женен е за англичанка, няма деца. След като чудодейно се спасява при терористичния акт, той постепенно се превъплъщава в сатир, а после в дявол. Заради това преображение бива преследвана от полицията, той се крие в лондонски хотел, но също така провокира в средите на младите лондончани мода на диаболизъм. Накрая отново се превръща в човек.
Плейбоят Фаришта, който в Индия е знаменит актьор от Боливуд със специализация в роли на индуистки богове, преследван от призрака на извършилия самоубийство негова любовница, става въплъщение на архангел Гавриил (в ислямската традиция — Джебраил). В Лондон той изживява бурен роман с алпинистката Алисия, в качеството си на архангел той извършва пътувания във времето и пространството. По време на своите пътешествия до Мека (наричана в романа Джахилия) той среща пророка Мохамед (наричан Посланик и Махунд) в момента на самото начало на развитие на исляма. Вероятно именно тази част на романа е предизвикала гнева на иранския лидер аятоллах Хомейни: в един от епизодите Махунд под натиска на лидерите на Джахилия се съгласява да признае,че няколко езически богини притежават особен статут в в очите на Аллах; а в друг епизод бившият последовател на Махунд, поетът Баал, се крие в бордей, в който проститутките се представят пред него с имената на жените на Посланика. Макар че м друг сюжетен момент Джебраил се среща с религиозен лидер фанатик, живеещ в изгнание, в когото лесно може да се узнае самият Хомейни като прототип.
Романът завършва с това, че Фаришта, чиито пътешествия могат да се разглеждат и като епизоди на изостряща се шизофрения, в пристъп на ревност убива Алисия. Чамча след сдобряването с баща си се връща да живее в Индия.
— Но всичко това бих могла да простя — мрачно му казваше тя, оставяйки останалата част от изречението недоизказана, която гласеше, ако не бяха твоите две истински обиди: сексуалните и политическите ти престъпления.
Откакто се ожениха, двамата изпълняваха половия акт нередовно, в пълна тъмнина, в тишина, в която би се чуло падането на игла и в почти пълна неподвижност. На Хинд не би хрумнало да мърда и да се клати и след като Суфян изглежда се справяше с абсолютния минимум от движения, тя смяташе — винаги е смятала, — че двамата са на едно мнение за тази работа, сиреч това е мръсна работа, която не се обсъжда преди и след и на която не се обръща внимание по време на това. Фактът, че децата не бързаха да идват, тя прие като божие наказание за само Той знае какви тежки злодеяния в нейния предишен живот; тя отказа да обвини Аллаха, че и двете излязоха момичета, предпочитайки вместо това да обвини слабото семе, имплантирано в нея от немъжествения й съпруг, едно отношение, което не се въздържа да изрази със силно натъртване за ужас на акушерката в самия миг на раждането на малката Анахита.
— Още едно момиче — пое си тя с отвращение дъх. — Е, като се има предвид кой направи бебето, трябва да съм щастлива, че не е хлебарка или мишка.
След тази втора дъщеря тя каза на Суфян доста и му заповяда да премести леглото си в трапезарията. Той прие без каквото и да било възражение отказа й да има повече деца, но тогава тя откри, че развратникът мисли, че все още може от време на време да влиза в затъмнената й стая и да изпълнява странния ритуал от тишина и полуобездвиженост, на който тя се беше подчинила единствено в името на възпроизводството.
— Ти какво си мислиш — изкрещя му тя първия път, когато опита, — че го правя за удоволствие?
Щом веднъж през дебелата му глава проникна фактът, че тя говори сериозно, край на неморалното държане, не, сър, тя е скромна жена, не полудяла от похот развратница, той започна да не се прибира до късно през нощта. По това време — тя погрешно си беше помислила, че посещава проститутки — той започна да се занимава с политика и не просто някоя стара политика, една или друга, о, не, мистър Мозък трябваше да отиде и да се присъедини към самите дяволи, комунистическата партия, не по-малко, толкова за така наречените му принципи; демони, такива бяха те, много по-лоши от курви. Заради това набъркване в окултното тя трябваше да опакова своите торби толкова краткосрочно и да замине за Англия с две малки деца подире й; заради това идеологическо магьосничество трябваше да изтърпи всички лишения и унижения в процеса на имиграцията; и заради неговия диаболизъм беше завинаги затънала в тази Англия и никога повече нямаше да види селото си.
— Англия — веднъж му каза тя — е твоето отмъщение, че ти попречих да изпълняваш неприличните си действия върху тялото ми. — Той не отговори, а мълчанието показва съгласие.
И какво беше това, което им носеше доход в този Вилает на нейното изгнаничество, това Юки на сексманиакалната отмъстителност на съпруга й? Какво? Неговите книжни знания? Неговите Гитанджали, еклоги или тази пиеса „Отело“, която той обясняваше, че е наистина аталлах или атауллах, освен ако писателят не знаеше правописа, както и да е, какъв писател е това?
Беше: нейното готвене. „Шаандаар“ — беше хвалено то. „Изключително, блестящо, възхитително.“ Хората идваха от цял Лондон, за да ядат нейните самосас, нейните бомбайски чаат172, нейните гулаб джаман173 направо от рая. Какво имаше там Суфян за вършене? Да взима парите, да поднася чая, да тича от тук до там, да се държи като келнер при всичкото си образование. О, да, разбира се, клиентите харесваха неговата личност, той винаги е имал привлекателен характер, но когато държиш гостилница, хората не за разговора плащат сметката. Джалебита, барфи, специалитет на деня. Как се обърна животът! Сега тя беше господарката.
Победа!
Но въпреки това беше също факт, че тя, готвач и печеловник, най-главен архитект на успеха на кафене „Шаандаар“, който най-накрая им позволи да купят цялата четириетажна сграда и да започнат да дават под наем помещенията й — беше единствената наоколо, върху която като лош дъх висеше миазмата на поражението. Докато Суфян продължаваше да проблясва, тя изглеждаше изгаснала подобно на крушка с изгоряла жичка, подобно на паднала звезда, подобно на пламък.
172
Нарязани на кубчета зеленчуци или плодове с горещ сладък или кисел сос, понякога включващ месо или скариди.
173
Сладкиши от пържено сирене, напоени със сироп.