Сатанински строфи
- Автор: Рушди Ахмед Салман
- Язык: болгарский
- Переводчик: Асен Георгиев
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Сатанински строфи». Краткое содержание книги:
Основната тема на романа — това са емигрантите и емиграцията, невъзможността за асимилация и интеграция в новата култура, неизбежността на възвръщането към корените.
Повествованието в романа се разгръща в две паралелни сюжетни линии: в съвременен Лондон и в древна Арабия във времената на Пророка Мохамед. Съвременната линия започва с терористичен атентат в самолет, от който изпадат и се подлагат на фантастична метаморфоза двама индийци мюсюлмани — Джебраил Фаришта (Gibreel Farishta) и Саладин Чамча (Saladin Chamcha).
Актьорът Чамча, индийски емигрант, работи в Британия при озвучаване на филми, женен е за англичанка, няма деца. След като чудодейно се спасява при терористичния акт, той постепенно се превъплъщава в сатир, а после в дявол. Заради това преображение бива преследвана от полицията, той се крие в лондонски хотел, но също така провокира в средите на младите лондончани мода на диаболизъм. Накрая отново се превръща в човек.
Плейбоят Фаришта, който в Индия е знаменит актьор от Боливуд със специализация в роли на индуистки богове, преследван от призрака на извършилия самоубийство негова любовница, става въплъщение на архангел Гавриил (в ислямската традиция — Джебраил). В Лондон той изживява бурен роман с алпинистката Алисия, в качеството си на архангел той извършва пътувания във времето и пространството. По време на своите пътешествия до Мека (наричана в романа Джахилия) той среща пророка Мохамед (наричан Посланик и Махунд) в момента на самото начало на развитие на исляма. Вероятно именно тази част на романа е предизвикала гнева на иранския лидер аятоллах Хомейни: в един от епизодите Махунд под натиска на лидерите на Джахилия се съгласява да признае,че няколко езически богини притежават особен статут в в очите на Аллах; а в друг епизод бившият последовател на Махунд, поетът Баал, се крие в бордей, в който проститутките се представят пред него с имената на жените на Посланика. Макар че м друг сюжетен момент Джебраил се среща с религиозен лидер фанатик, живеещ в изгнание, в когото лесно може да се узнае самият Хомейни като прототип.
Романът завършва с това, че Фаришта, чиито пътешествия могат да се разглеждат и като епизоди на изостряща се шизофрения, в пристъп на ревност убива Алисия. Чамча след сдобряването с баща си се връща да живее в Индия.
Сърцето му го риташе диво и той седна, сгъна се на две и зяпна за въздух. Успокой се или ще падне завесата. Няма място за подобни стресови разсъждения: никога повече. Той поемаше дълбоко дъх; легна отново; изпразни съзнанието си. Предателят в гърдите му поднови обичайната си служба.
Стига толкова от това, каза си твърдо Саладин Чамча. Никога повече няма да мисля себе си за зло. Външният вид лъже; корицата не е най-добрият илюстратор на книгата. Дявол, Козел, Шейтан? Не аз.
Не аз: друг.
Кой?
Мишал и Анахита пристигнаха със закуска на поднос и възбуда на лицата. Чамча гълташе корнфлейкс и нескафе, докато момичетата след няколко мига плахост, едновременно му бърбореха нонстоп.
— Е, няма грешка, ти разбуни мястото.
— Не си си тръгвал и променил обратно през нощта или нещо подобно?
— Слушай, това не е номер, нали? Имам предвид, не е грим или нещо театрално? Искам да кажа, Джъмпи казва, че си актьор и само си помислих. Исках да кажа — и тук младата Анахита замлъкна, защото Чамча, плюейки корнфлейкс, ядосано изрева:
— Грим? Театрално? Номер?
— Не искахме да те обидим — каза обезпокоено Мишал от името на сестра си. — Просто си мислехме, знаеш какво искам да кажа, и би било ужасно, ако не беше, но си, разбира се, че си, значи всичко е наред — завърши тя бързо, когато Чамча отново я погледна страшно.
— Става дума — отново започна Анахита и след това ласкателно, — искам да кажа, ъъъ, мислим, че е страхотно.
— Тя иска да каже — поправи Мишал. — Ние мислим, нали знаеш.
— Блестящ — каза Анахита и смая объркания Чамча с усмивка. — Магия. Нали знаеш. Жестоко.
— Цяла нощ не сме спали — каза Мишал. — Имаме идеи.
— Смятаме — Анахита трепереше възбудено от това, — че след като си се превърнал в това, което си, тогава може би, вероятно, всъщност, дори ако не си го опитал, може би, ти можеш…
И по-голямото момиче завърши мисълта:
— Може да си развил — нали знаеш — сили.
— Както и да е, ние си мислехме — добави плахо Анахита, виждайки облаци да забулват челото на Чамча. И оттегляйки се към вратата, добави — но вероятно бъркаме. — Ахъ. Бъркаме. Добре, добър апетит.
Преди да побегне, Мишал измъкна една малка бутилка, пълна със зелена течност, остави я на пода до вратата и даде последния изстрел на раздяла.
— О, извинявай, но мама казва, че може да ти е от полза, тоалетна вода, за дъха ти.
Фактът, че Мишал и Анахита благоговеят пред неговото обезобразяване, което той мразеше от цялото си сърце, го убеди, че „неговият народ“ е толкова шантав и опак, колкото отдавна подозираше, че е. Двете трябваше да отговорят на неговото огорчение — когато на втората му таванска утрин му донесоха една масала дозаиз182 вместо фабрични зърнени храни в комплект със сребърна играчка космонавт и той изплака неблагодарно: „Сега се очаква да ям тази мръсна чуждестранна храна?“ — с изрази на съчувствие и това направи нещата още по-лоши.
— Тричав боклук — съгласи се с него Мишал. — Тук няма бенгърс183, лош късмет.
Съзнавайки, че е наранил тяхното гостоприемство, той се опита да обясни, че се мисли сега и изобщо за британец…
— Какво ще кажеш за нас? — поиска да знае Анахита. — Какви мислиш, че сме?
И Мишал довери:
— Бангладеш е нищо за мен. Просто някакво място, за което тате и мама продължават да шумят.
И Анахита, заключавайки:
— Бунглдитч184. — С удовлетворено кимване. — Във всеки случай така я наричам.
Но те не бяха британки, искаше да им каже той: не наистина, не по някакъв начин, който той би могъл да разпознае. Въпреки това в момента старата му увереност се изплъзваше заедно с неговия стар живот…
— Къде е телефонът? — запита той. — Трябва да проведа няколко разговора.
Намираше се във фоайето; Анахита, извършвайки набег върху спестяванията си, му даде назаем монетите. С глава, омотана във взет назаем тюрбан, с тяло, скрито във взети назаем панталони (на Джъмпи) и обувките на Мишал, Чамча набра миналото.
— Чамча — каза гласът на Мими Мамулян. — Ти си мъртъв. Ето какво се случи, докато го нямаше: Мими изпадна в безсъзнание и изгуби зъбите си.
— Изгубих съзнание — каза му тя, говорейки по-грубо от обикновено поради трудности с ченето. — Причина? Не питай. Кой може да пита за причината в тези времена? Кой е номерът ти? — добави тя, докато пиуканията продължаваха185. — Веднага ще ти звънна.
Но минаха пълни пет минути, преди да го направи.
182
Подправени палачинки от лещено брашно.
183
Традиционни за закуска британски наденички.
184
Оплескана канавка.
185
В британската телефонна система, когато се звъни от платен монетен автомат и времето, за което е платено, наближава към края си, автоматът предупреждава със сигнал да се пуснат още монети.