Древноиндийската култура

Особеност на индийската етическа система е значителното място, което в нея се отделя на физическото здраве и физическата чистота. Не е за учудване, че грехът понякога е схващан като вид физическо омърсява-не, което може да се отстрани чрез обливане или напръскване с вода. Това се среща и в други религии. И въпросът е не само в това. Известно е, че практиката на Йога се прилага не само от последователите на тази школа. Самодисциплината, социалната съвместимост и духовното самоусъвършенствуване са основните пътища за постигане на освобождение. Разпространено е убеждението, че състоянието на тялото влияе непосредствено на ума, затова се изисква не само дисциплиниране на ума, но и контрол на тялото. Чистота, здраве, концентрация на сетивните органи, оттегляне на сетивните органи от дадени обекти, регулиране на дишането, приемане на определени пози — всичко това е насочено към едно: контролиране на ума, прогонване на своеволните мисли и постигане на медитативно състояние.

Не по-слаб етически смисъл има отношението на системата тантра към човешкото тяло, според която различни божества или различни форми на едно божество обитават различни части на тялото, а човешкият организъм се разглежда като истински свещен храм. Идентифицирането с божеството може да стигне дотам, че поклонникът да почита своето тяло като инкарнация на бога.

Сред материалистите и някои други школи е разпространена теорията, че социалните предписания са крайната детерминанта на моралното поведение. Тъй като хората в голямата си част са предразположени към добро и се стремят да го следват, те много често се ръководят от обичая. Във всеки случай на съмнение човек не би сгрешил, ако следва обичаите на своето семейство, местност и общество. Щом крайната цел на моралното поведение е да се поддържа социалното равновесие или социалният мир, не бива да се върши нищо, което би ги разстроило. Този възглед се базира на допускането, че колективната мъдрост не може да греши и че индивидуалната преценка невинаги е безопасен критерий за морална ценност. Но тъй като обичаите са различни на различни места и в различно време, в някои отношения етическата относителност е неизбежна. По-опасното е, че социалните закони и обичаи могат да станат ограничени и да не оставят място за просветеното съзнание и реформаторското усърдие. Затова преобладаващото разбиране е, че не общественото съгласие или обичаи трябва да определят моралното поведение, а законът на моралния живот, такъв, какъвто го огласяват мъдреците, пророците и светците. На това разбиране, както видяхме, противостоят теистите, за които всезнанието принадлежи единствено на бога, на вечното същество, незасегнато от какъвто и да е вид незнание, грях или неспособност. Но тъй като божеството има неизменен възглед за неизменните добродетели и законите на морала, моралните закони са неизменни предписания. По своеобразен начин теистите абсолютизират свещените текстове, доближавайки се до Мимамса.