Камъните на елфите

Андер се приближи до баща си, прегърна го и му подаде жезъла на Елкрис.

— Не, Андер — поклати глава Ивънтайн. — Нека остане у теб. Поверявам ти го.

Андер втренчено го изгледа. И разбра онова, което преди малко му бе убягнало. Баща му усещаше промяната и не се залъгваше, че би могъл да го заблуди, въпреки че се държеше за пред останалите. — Остани с мен, татко — каза само Андер. Кралят кимна и двамата се изкачиха на бойниците.

Видяха, че по-голямата част от прииждащата сган бе успяла вече да достигне до източния бряг. Демоните изскачаха от реката и веднага се натъкваха на острите копия на елфите, а отгоре ги засипваше дъжд от стрели. И все пак те не спираха, тъпчеха и разкъсваха защитниците на крепостта, прескачаха окървавените тела и продължаваха напред. В центъра на най-лютата сеч бе червенокосият гигант Стий Джанс с една шепа оцелели бойци от своя корпус По фланговете се биеха войниците на Елрон Тай и гвардейците на Керин.

Сражаваха се геройски и все пак бяха принудени да отстъпят. Превъзхождащите ги по брой демони разкъсаха редиците им и обградиха разпръснатите бойци. Водите на Песноструйка влачеха безжизнени тела и бяха покрити с кървава пяна, но на мястото на всеки паднал демон изскачаха десетки нови, а армията на елфите все повече оредяваше.

От крепостната стена Андер даде заповед за отстъпление. Елфите и техните съюзници бързо се изтеглиха към гората и се прибраха в крепостта по тайни, известни само на тях пътечки, още преди демоните да разберат какво става.

Усетили измамата, демоните се впуснаха в яростно преследване и се натъкнаха на многобройните капани, поставени от елфите. Земята под краката им се свличаше, ронеше, пропадаше, цели пълчища хлътваха в зейнали бездни, докато най-после черните рояци въпреки всичко се добраха да стените на Елфич. Тогава започнаха атаките на тежките метални порти — демоните опитваха подред, повтаряха и потретваха, докато не постигнеха своето. Една след друга крепостните порти падаха и демоните нахлуваха вътре на талази. Ужасени, елфите наблюдаваха страшния пристъп, който нищо не бе в състояние да спре. Защитните им съоръжения се бяха оказали детска играчка за озверялата сган. Изведнъж кълбо синкав пламък, изпратено от Аланон, падна сред групичка фучащи фурии с разкривени от омраза лица. Фурмите, които се катереха по стената като котки, се свлякоха надолу с яростни писъци. Окуражени, елфите нададоха радостни възгласи и посрещнаха нападателите с нов дъжд от стрели. Друидът, кралят и Андер бяха застанали при третата порта, която все още се държеше. Изведнъж едно чудовище с огромно люспесто тяло се изправи на задните си крака и заплашително изсъска. В следващия миг то се стовари върху масивната желязна врата с цялата си тежест, резето изскърца, пантите поддадоха и вратата хлътна. Демоните нахлуха с победоносен рев, а защитниците хукнаха назад към следващото укрепление.