Скандална любов
- Автор: Джойс Бренда
- Серия: bragg saga #6
- Язык: болгарский
- Переводчик: Диляна Радинска
- Жанр: Исторические любовные романы
Электронная книга - «Скандална любов». Краткое содержание книги:
През изминалата седмица двете почти не си бяха говорили. Реджина беше очевидно развълнувана от предстоящата сватба, а това дразнеше Никол още повече. Връзката им изглежда се беше превърнала от приятелство във враждебност.
— Чувствам се така, както си искам — сопна й се Никол.
— Защо пък да не покажеш на целия свят колко си нещастна! — отвърна й Реджина.
— Това и възнамерявам да направя!
— Престанете! — извика Марта и се изправи. — Мили боже, не е сега момента да се карате. Ако бях на твое място, Никол, щях да си помисля добре преди да си позволя да унизя херцога пред всичките тези гости!
Никол отвори уста, за да каже, че за щастие на Марта, тя не е на нейно място, но внезапно я затвори пребледняла. Музиката, която от половин час насам изпълваше стаята, беше спряла. Сигурно вече всички гости бяха настанени. Трите момичета застинаха и се вслушаха в тишината. Никол беше решила твърдо, че няма да има никакво шествие, а само бракосъчетание пред олтара, където щеше да я чака младоженецът с дядо си. Реджина измъкна от ръкавицата си кърпичка и изтри пламналото си чело.
Никол потръпна. Истина беше. Тя се омъжваше за херцог Клейбъроу. О, господи!
— Ето — Реджина пъхна кърпичката в ръката й.
Никол я взе, но не забеляза съчувствието в погледа на сестра си, защото очите й изведнъж се бяха напълнили със сълзи. Дори не знаеше защо плаче.
Реджина погледна нея и Марта.
— Къде е татко? — Гласът й беше изпълнен с паника.
Може би нещо се е случило, помисли си с отчаяна надежда Никол. Може би все пак няма да има сватба. В този момент баща й влезе в стаята.
— Готова ли си? — попита той дъщеря си. После погледна другите две момичета. — Най-добре е да отидете да заемете местата си.
Марта стисна ръката на Никол и я целуна по бузата. Реджина се поколеба, после също бързо целуна сестра си.
Никълъс я обгърна с поглед.
Когато останаха сами, Никол се изправи несигурно на крака. С наближаването на сватбата отношенията й с баща й също рязко се бяха влошили; не можеше да го погледне, без да се почувства предадена и изоставена.
— Толкова си красива — каза той с пресекнал от вълнение глас. — Гордея се с теб.
Никол рухна напълно. Защо се гордееше с нея? Още при появата си в обществото тя беше скандализирала всички, сега се омъжваше само защото беше обезчестена, не му говореше откакто бе уредил тази сватба. Сълзите бликнаха от очите й.
— Татко…
— Обичам те, Никол. Повярвай ми, много разсъждавах дали бях прав като приех предложението на Ейдриън. И се убедих, че съм прав. Моля те, прости ми, задето направих онова, което смятам, че е най-добро за теб.
Не можеше повече да му се сърди, не тук, не сега, не на сватбения си ден. Тя пристъпи напред. Отчаяно й се искаше отново да бъде неговата малка дъщеря, но болката, която й бе причинил, не си отиваше. Погледна го, искаше да му каже толкова много неща, искаше да го попита как бе могъл да й стори това, искаше да му каже, че му е простила, че го обича. Разтвори устни, видя надеждата в очите му. Но думите не излязоха от устата й.
Сватбената церемония започваше.
Те дълго, се гледаха един друг. Никълъс й подаде ръка със сериозно изражение. Вече напълно загубила дар слово, Никол я пое. Хиляда гости чакаха. Херцог Клейбъроу чакаше.
27
Херцог Клейбъроу беше разярен. Опитваше се да не го показва, но едва ли можеше да заблуди когото и да било от гостите си. И ако невестата му продължаваше толкова открито да демонстрира своята неприязън към него, имаше голяма опасност да забрави цялото благоприличие и добрите дела, които бе сторил през последната седмица, и да я удуши пред погледите на всички.
Течеше сватбеният прием, който даваха в собствената му резиденция на Кавендиш Скуеър заради огромния брой поканени гости. Церемонията можеше да бъде прекрасна. Катедралата бе истински архитектурен шедьовър и беше побрала всичките хиляда гости. А в сребърната си рокля Никол бе зашеметяващо красива булка.
Красива, но и сърдита.
Булото й беше прозрачно. Изработено от най-фин сребрист тюл, то не скриваше нищо. Изражението й и гневът й можеха да бъдат видени от всички. Не бе направила и най-малко усилие да изглежда щастлива булка. Тъкмо обратно.
В мига, в който я видя да се задава по пътечката, Ейдриън бе занемял. В гърдите му се бе надигнало чувство с непозната за него мощ и за частица от секундата той бе осъзнал, че е влюбен.
Ала този миг бе отлетял веднага. Веднага, щом видя лицето й, нейното красиво, среброоко, мрачно лице. Чувствата й бяха повече от очевидни. Осмеляваше се да го унизи, да унизи и себе си, и то пред всичките им хиляда гости.