Момичета с броеници
- Автор: Монтанари Ричард
- Язык: болгарский
- Переводчик: Венцислав Венков
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Момичета с броеници». Краткое содержание книги:
Апартаментът тънеше в злокобна тишина. Някъде във всекидневната тиктакаше стар часовник. Никакви гласове, ничие дишане.
Пред тях бе разхвърляната битова част: омазан диван със златиста тапицерия от мачкано кадифе, възглавници по пода. Няколко кутии от пицария „Домино“, облизани и оръфани до чисто. Куп мръсни дрехи.
Никакъв човек.
Вляво имаше врата, вероятно към спалнята. Беше затворена. Като я приближиха, от другата й страна дочуха слаб звук от религиозна радиостанция.
Онзи от SWAT зае позиция с високо вдигната пушка.
Бърн опипа вратата. Бавно завъртя топката на бравата, после бързо я отвори и се изхлузи назад. Сега радиото се чуваше по-ясно.
„В Библията е казано, че несъмнено ъ-ъ, един ден ъ-ъ всеки едни от нас ъ-ъ ще даде отчет за делата си ъ-ъ пред Бог!“
Бърн улови погледа на Джесика. С движение на брадичката й отброи три секунди. Изтъркаляха се едновременно навътре.
И видяха самата вътрешност на ада.
— О, Исусе! — каза офицерът от SWAT. — О, Исусе Христе!
В спалнята нямаше и помен от мебели или нещо като обзавеждане. От стените висяха оцапани с водни петна цветни тапети; подът бе осеян с измрели насекоми, дребни кости и още боклук от хранителни опаковки. Ъглите тънеха в паяжини; по первазите личеше наслоен от години копринено-сив прах. Малкият радиоприемник бе в ъгъла, до предните прозорци — прозорци със скъсани и плесенясали чаршафи вместо завеси.
В стаята имаше двама обитатели.
На отсрещната стена висеше с главата надолу мъж върху импровизирано разпятие, направено от два метални пръта от пружина за легло. Китките, глезените и шията му бяха привързани към кръста с бодлива тел, която се бе впила дълбоко в плътта му. Мъжът бе гол и бе срязан по средата на торса от слабините до гърлото. Тлъстините, кожата и мускулите бяха дръпнати настрани и образуваха дълбока бразда. Имаше срез и напречно на гърдите, който дооформяше кръста от кръв и нарязана плът.
Под него, в основата на кръста, седеше младо момиче. Косите й, навремето вероятно руси, бяха придобили цвят на плътна охра. Беше цялата заляна с кръв, която бе образувала лъскава локвичка в дънковата й пола. Стаята бе пропита с меден привкус на кръв. Дланите й бяха събрани с болт. Държеше броеница с една-единствена десетка мъниста.
Бърн пръв дойде на себе си. Опасността не си бе заминала от това място. Плъзна се по стената срещу прозореца и надникна в дрешника. Празно.
— Чисто е — каза най-сетне Бърн.
Непосредствената заплаха — поне от друго човешко същество — беше отминала и инспекторите можеха да приберат оръжието си, но те продължаваха да се колебаят, сякаш с помощта на смъртоносната сила можеха някак си да прогонят нечестивото видение пред очите им.
Изключено.
Убиецът ги бе изпреварил и бе оставил зад себе си тази богохулна картина, която несъмнено щеше да остане в съзнанията им за цял живот.
Бързият оглед на дрешника не донесе нищо особено. Чифт работни униформи, куп непрано бельо и чорапи. И двете униформи бяха на „Акме Паркинг“. На джобчето на една от ризите бе прикачен служебен пропуск със снимка. Според него убитият следваше да е Уилем Круз. Снимката съответстваше на онази в архива им.
Най-после инспекторите прибраха оръжието си в кобурите.
Джон Шепърд се обади на екипа за оглед.
— Забележете името му — каза все още несъвзелият се офицер от SWAT на Бърн и Джесика. На тъмно синята му бойна униформа имаше табелчица: Д. Маурер.
— Какво имаш предвид? — попита Бърн.
— Немец съм по произход — каза Маурер, напъвайки се да се овладее. И на тримата не им бе лесно. — Kreuz на немски означава „кръст“. На английски е щял да се казва Уилям Крос109.
Четвъртата скръбна мистерия — носенето на кръста.
Бърн отвори бележника и провери списъка с имена на момичета, за които имаше подадени оплаквания, че са изчезнали. Към сводката имаше приложени и снимки. Не му отне много време. Клекна до момичето и сложи снимката до лицето й. Жертвата се казваше Кристи Хамилтън. Шестнайсетгодишна. С адрес в Найстаун.
Изправи се. Огледа още веднъж ужасната сцена. В съзнанието си, някъде из дълбините на катакомбите на ужаса си, усети, че скоро ще застане лице в лице срещу този човек и че двамата заедно ще отидат до ръба на пропастта.
109
Kreuz — на немски — „кройд“, според американската традиция при произнасяне на чужди имена — „Круз“, равностойно на английското Cross — кръст. — Б.пр.