Момичета с броеници
- Автор: Монтанари Ричард
- Язык: болгарский
- Переводчик: Венцислав Венков
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Момичета с броеници». Краткое содержание книги:
Мисълта накара Джесика да потръпне. Ако това си е наумил, кога — и изобщо защо — ще спре?
Бръкна в папката и извади снимките на дланите на Бетани Прайс с числата седем и седемнайсет.
— Тези цифри говорят ли ви нещо?
Отец Корио си сложи очилата и ги разгледа. Явно му бе противно да гледа направените с бормашина пробои през ръцете на момичето.
— Много неща могат да означават — рече. — Но нищо не ми идва наум.
— Проверих 717-а страница както на анотираната оксфордска библия, така и на версията на крал Джеймс — каза Джесика. — И в двете се падат по средата на „Псалтира“. Прочетох ги, но нищо не ми направи впечатление.
Отец Корио кимна, но продължи да мълчи. Явно и на него „Псалтира“ не му подсказваше нищо в това отношение. Джесика продължи:
— Опитах се да прегледам седма глава и седемнайсети стих във всички книги на библията. Още повече се обърках. Но установих, че 7:17 в „Битие“ говори за потопа. В „Изход“ 7:17 се споменава Нил. В „Йезекиил“ 7:17 става дума за вода. Възможно ли е всичко това да иска да ни насочи към някакви води?
Отец Корио се замисли.
— Напълно възможно е. Да си призная, не съм добре запознат с психиката на човека, който търсите. Но, доколкото си спомням, в повечето книги глава седма, стих седемнайсети не упоменава вода.
Вярно, съгласи се наум Джесика. Усети, че се е залутала. Но пък беше стигнала до Новия завет едва в три сутринта, когато буквите вече се размазваха пред очите й.
— Ами ако е година? Седемстотин и седемнайсета година има ли някакво специално значение по отношение на църквата? — попита.
— Втората ми специалност е английският, Джесика — засмя се отец Корио. — Боя се, че историята не беше сред силните ми предмети. Като се изключи това, че Първият ватикански събор се е състоял през 1869 година, други дати май не си спомням.
Джесика отново прегледа набързо направените през нощта записки. Идеите й май бяха на изчерпване.
— Случайно по момичето да е имало скапуларий? — попита отец Корио.
Бърн прегледа своите записки. Скапуларият представлява две малки квадратчета вълнен плат, свързани с две върви или кожени ремъчета. Когато се носи през рамото, едното парче плат виси отпред, а другото — отзад. Обикновено такъв нарамник се подарява някому след първото му причастие, като в комплекта влиза също така молитвена броеница, значка с потир и нафора и сатенена торбичка.
— Точно така — каза Бърн. — Намерена е със скапуларий около врата.
— Кафяв ли е бил?
Бърн пак провери записките.
— Да.
— Може би на това следва да обърнете внимание — каза отец Корио.
Често обвиват нарамниците в прозрачен найлон, за да не се цапат. И този на Бетани Прайс бе увит. Вече го бяха проверили за отпечатъци. Нямаше никакви.
— Защо, отче?
— Всяка година се отслужва празник на скапулария — денят на Блажената Дева Мария от планината Кармил, в който тя се явила на св. Симон Сток и му поверила монашески нарамник. Казала му, че който го носи, нямало да страда от вечен огън.
— Не разбирам — каза Бърн. — Каква е връзката?
— Денят на скапулария се празнува на 17 юли — отвърна отец Корио.
Скапуларият, намерен на тялото на Бетани Прайс, наистина беше кафяв и бе посветен на Блажената Дева Мария от планината Кармил. Бърн се обади в лабораторията да пита дали са махнали найлоновата обвивка. Не бяха.
Двамата с Джесика се отправиха обратно към „Раундхаус“.
— Знаеш ли, имам подозрението, че няма да успеем да хванем тоя тип — рече Бърн. — Ако се докопа и до петата жертва, какво му пречи после да изчезне завинаги в тинята?
И на Джесика й бе идвала наум подобна мисъл, но тя все се мъчеше да я прогони.
— Мислиш ли, че вероятно така ще стане?
— Надявам се да не стане — каза Бърн. — Но вече имам бая опит. Просто искам да те подготвя за подобен изход.
Това никак не й се харесва. Не го ли хванеха, после през цялата си кариера в отдел „Убийства“, а и изобщо в полицията щеше да сравнява всеки следващ случай с този си неуспех.
Преди да успее да му отговори, телефонът му иззвъня. Той се обади. След секунди го затвори, пресегна се към задната седалка, напипа „буркана“, сложи го на таблото и го включи.
— Какво има? — запита Джесика.
— Отворили са нарамника и са взели проба отвътре — каза. Настъпи газта до ламарините. — Намерили са отпечатък.