Момичета с броеници

Усети как игла прободе лявата й ръка.

Ъ! Е, сега ти ебах майката, копеленце.

И тъкмо когато щеше да отприщи целия репертоар на Ван Дизел насреща му, краката й се подгънаха и се свлече по стената на микробуса. Реши да запомни всички подробности за това, което й се случва. Защото когато ченгетата гепят това гадно копеленце — а няма начин да не го гепят, — ще е най-добрата свидетелка, за която са си мечтали. Като начало, оня мирише на хубаво. Даже прекалено, ако я питаш. Да не говорим, че пипа с гумени ръкавици.

Кофти за разследващите.

Слабостта си проправи път до стомаха й, до гърдите, до гърлото.

Съпротивлявай се, Лорен.

За пръв път опита алкохол, когато бе на девет. Братовчедка й Гретхен й пробута пунш с вино по време на фойерверките на Боутхаус Роу117 по случай 4 юли. Любов от първо насвяткване. Оттогава досега бе опитала всички познати на човечеството вещества. Че и няколко, дето само извънземните ги знаят. Та това от иглата ли ще й се опъне? Това, дето светът е настъпил „уа-уа“ педала и се огъва по краищата, беше стар пиниз. Та нали веднъж бе успяла да се прибере с колата от Атлантик Сити натаралянкана като едноок пират с „Джак Даниелс“ след тридневно друсане с амфетамин?

Загуби съзнание.

Дойде на себе си.

Вече лежеше по гръб в микробуса. Да не би пък да е джип? Каквото и да беше, движеше се. И то бързо. Главата й плуваше, ама гадно. Сякаш плуваше в три сутринта, а не трябваше преди това да взема екстазито и нардила118.

Стана й студено. Придърпа чаршафа. Е, не беше точно чаршаф. По-скоро риза или нещо като яке.

Чу от глъбините на съзнанието си мобифона — оня тъп рингтон на Корн. Идеше от джоба й, значи трябва само да се обади, както вече бе правила милиард пъти, и да каже на баба си да извика шибаните ченгета, та да го скапят тоя путьо.

Но не можеше да мръдне. Ръцете й тежаха поне по един тон.

Телефонът продължи да досажда. Оня се обърна и тръгна да го вади от джоба на дънките й. Да, ама те бяха толкова тесни, че голям зор щеше да види. Добре. Идеше й да го сграбчи за ръката, да го спре, но всичките й движения бяха отвратително забавени. Той заизмъква полека нокията от джоба й, с другата ръка държеше волана и сегиз-тогиз поглеждаше пътя.

Някъде дълбоко в нея започна да се надига яд и гняв — вулканично изригване на бяс, от което й стана ясно, че ако не предприеме нещо, и то съвсем скоро, нямаше да се измъкне жива оттук. Придърпа якето върху брадичката си. Що изведнъж стана толкова студено? Усети някакъв предмет в един от джобовете си. Химикалка? Вероятно. Извади я и я стисна с всичка сила.

Все едно е нож.

Реши да действа в мига, в който оня измъкна нокията от дънките. Описа огромна арка с юмрука си и химикалката го улучи в отдалечаващата се дясна ръка, но върхът й се пречупи. Той изпищя, автомобилът занесе наляво, после надясно, а тялото й се блъсна първо в едната стена, после в другата. Изглежда се натресоха на бордюр, щото той подхвръкна нагоре, след което се срути с пълна сила. Чу се силно щракане, последвано от мощно нахлуване на въздух.