Тъгата на сукубата
- Автор: Мид Ричел (Райчел)
- Серия: Джорджина Кинкейд #1
- Год: 2011
- Язык: болгарский
- Год: ИБИС
- Переводчик: Албена Черелова-Желева
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Тъгата на сукубата». Краткое содержание книги:
Време. Трябваше ми време, а нямах представа как да се сдобия с него. Не притежавах сила, която да ми помогне в подобна ситуация. Ако Роман решеше, че съм заплаха, нямаше да мога да се преборя с него. _Един нефилим лесно би могъл да те накара да се почувстваш като риба на сухо._ Не можех да сключвам договори като Хю, нито имах свръхчовешките рефлекси и сила на Коди и Питър. Аз бях сукуба. Това е.
Това е…
24
— Е — меко попита Роман, — какво мислиш? Ще дойдеш ли с мен?
— Не зная — отговорих със сведен поглед. — Страх ме е.
Гласът ми трепереше. Трогнат, той обърна лицето ми към своето.
— От какво?
Отправих му премрежен поглед. Сдържан. Дори уязвим. Труден за устояване, надявам се.
— От… тях. Искам… но не мисля… че някога ще бъдем свободни. Не можем да се скрием от тях, Роман. Не и завинаги.
— Можем — въздъхна той и ме обгърна с ръце, а сърцето му се надигна срещу страха ми. Не се съпротивлявах, оставих го да притисне тялото си до моето. — Казах ти, мога да те защитя. Утре ще открия ангела, а вдругиден ще заминем. Просто е.
— Роман…
Погледнах го с широко отворени очи, а погледът ми бе натежал от някакво чувство. Може би — надежда. Страст. Учудване. Видях изражението си отразено в неговото и този път, когато той се наведе да ме целуне, не го спрях. Дори отговорих на целувката му. Беше минало много време, откакто бях целувала просто заради самото целуване, заради усещането как езикът му нежно навлиза в устата ми, а устните му галят моите, докато ръцете му все по-силно ме притискат. Бих могла да се целувам така до безкрайност само заради насладата от физическото усещане, нямащо нищо общо със захранването на сукубата в мен. Беше великолепно. Опияняващо. Нямаше страх. Но Роман искаше повече от целувки и когато ме събори на килима в дневната, отново не го спрях. Тялото му се изпълни с топлина и копнеж. Той бавно и внимателно легна върху мен, показвайки въздържание, което ме изненада и впечатли. Бях спала с толкова много мъже, които веднага се нахвърляха да задоволят собствените си нужди, че бе направо учудващо да съм с някой, така явно загрижен за моето удоволствие. Нямаше от какво да се оплача.
Той притисна тялото си към моето и продължи да ме целува. След това от устата премина към ухото ми и прокарвайки език устните му се спуснаха надолу по шията ми. Тя винаги е била една от най-ерогенните ми зони и аз шумно издишах, когато изкусният му език бавно погали чувствителната кожа, карайки я да настръхне. Извих тялото си към неговото, за да му покажа, че би могъл да ускори нещата, но той, изглежда, не бързаше. Отиваше все по-надолу и по-надолу, целуваше гърдите ми през деликатната копринена материя на блузата, докато платът се навлажни и прилепна към зърната ми. Седнах, за да може да свали блузата ми. Когато го направи, смъкна и полата ми, така че останах само по бикини. Но той бе завладян от гърдите ми, продължи да ги целува и докосва, като редуваше целувките от нежни и ефирни до груби и хапещи, които заплашваха да оставят пурпурни следи. Накрая се плъзна надолу, прокарвайки езика си по гладката кожа на корема и спря, когато най-после стигна до бедрата ми.
Бях изтощена от копнеж и нетърпение да докосна тялото му в отговор. Но когато го направих, той нежно притисна китката ми към пода и ме смъмри:
— Не още.
Точно тогава ми хрумна, че от мен се очакваше през това време да правя нещо. Печелех време, нали? Да, така беше. Протаках, за да измисля план. План, който щях да имам… по-късно.
— Червено — отбеляза той, плъзвайки пръсти по бикините. Бяха ефирни, едва ли не само парчета дантела и прозрачен плат. — Кой би се сетил?
— Почти никога не нося дрехи в розово и виолетово — признах, — но по някаква причина обичам бельо в тези цветове. И в черно, разбира се.
— Отиват ти. По всяко време можеш да ги преобразиш, нали?
— Да, но защо?
Роман се пресегна и ги разкъса:
— Защото ми пречат.
Той се наведе, разтвори бедрата ми и зарови лице между тях. Езикът му бавно се плъзна по устните и после проникна навътре към пламналия ми клитор. Стенейки, повдигнах и притиснах бедра към него, опитвайки се да задоволя копнежа си. Но Роман още веднъж ме притисна към пода; не бързаше, искаше да ме възбуди, да ме води към все по-голямо и по-голямо удоволствие. Всеки път, когато наближавах върха, той прокарваше език надолу и проникваше в мен.