Червена страна
- Автор: Аберкромби Джо
- Серия: Първият закон #6
- Год: 2014
- Язык: болгарский
- Год: Колибри
- ISBN: 978-619-150-428-2
- Переводчик: Александър Ганчев
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Червена страна». Краткое содержание книги:
Далечна страна е земя на духове – необятно тревно море, неприветлива, прашна пустош и жарко слънце. Кой би тръгнал да я прекосява, рискувайки да остави костите си в калта, или ушите си да се полюшват на врата на някакъв проклет дивак? Оказва се – всички. Бунтовниците, оцелели след потушеното в Старикланд въстание, бягат преследвани от инквизицията. Авантюристи от всички краища на Съюза се стичат към заветните планини, където потоците изобилстват от злато. Търговци и предприемачи са загърбили сивотата на миналото и са отправили обнадеждени погледи към новите земи. Наричат ги Червена страна – дива земя, където единственият закон е този на добре наточената стомана, а грешките се плащат с кръв. Но ако знаеш прекия път и с мъничко късмет... Темпъл е човек с множество таланти, десетки професии и завидната дарба да избира винаги лекия път, а това е важно, когато целият ти живот е минал в страх и бягство. Но накъде да побегнеш, когато лекият път те е отвел до кръстопът? В миналото си Шай Саут е вървяла по преките пътища към щастието и знае, че те не водят доникъде. Остава този през Червената страна. За Лам пътят е един – този, който го отдалечава от миналото. За беда в Червена страна можеш да погребеш всичко друго – приятели и врагове, мечти и надежди – но не и миналото си.
- Няма ли да ми кажеш да не ги изпия? - провикна се той след нея.
- Не съм проповедник. Човек има право да избира как точно да се самоунищожи.
- Така е. Ти не си лош човек, Шай Саут, свястна си!
- По този въпрос май сме на различни мнения - промърмори под нос Шай и остави Хеджес да тътри крака към най-близката пивница, което в Крийз не отнемаше дълго, дори за човек с неговата окаяна походка.
- Търся две деца.
- За това не знам нищо, но имам други вести за теб! - Тази беше странен тип. Дрехите й някога със сигурност са били изящни, но оттогава бяха минали много месеци, месеци на кал и разлята храна. Тя отвори про-висналото си палто с театрална превзетост и извади свитък смачкана хартия.
- Какво са това, новинарски бюлетини? - Шай съжали, че бе подела този разговор, но вече нямаше връщане назад. Тясната кална пътека между канавката и верандите от прогнило дърво беше препречена от големия корем на жената.
- Имаш набито око за качество. Ще купиш ли нещо?
- Не мисля.
- Нима не те интересуват политика и събития от далечни земи?
- Обикновено с нищо не променят дните ми.
- А може би си в такова лошо настроение заради невежеството си по отношение на текущите събития?
- Винаги съм смятала, че е заради алчността, мързела и грубиянст-вото на хората, но предполагам, че ти няма да ми повярваш.
- Никой не би. - Жената не помръдна от пътеката.
Шай въздъхна. Знаеше за скритата си дарба да вбесява хората, затова реши този път да опита с добро.
- Добре тогава. Давай, избави ме от невежество.
Жената взе най-горния бюлетин и зачете с патос:
-Бунтовниците търпят поражение при Мулкова - разгромени от
войските под командването на генерал Бринт! Какво ще кажеш за това, а?
- Нищо, освен ако не са били разгромени за втори път. Това стана още преди да напусна Близка страна. Всеки го знае.
- Хм, дамата желае нещо по-прясно - промърмори жената и запре-листва свитъка. - Край на конфликта в Стария! Сипани отваря портите пред Змията от Талинс!
- Това беше преди поне две години. - Шай започваше да мисли, че жената беше леко перната през главата, ако това минаваше за нещо особено на място като това, където всеки беше безметежно и щастливо побъркан, посърнал в унило умопомрачение или просто луд посвоему.
- Предизвикателство, значи. - Тя наплюнчи мръсен палец и продължи да прелиства, докато не стигна до един бюлетин с неопровержимо античен вид. - Легат Сармис подрънква оръжие на границата с Близка страна? Страх от имперско нахлуване?
- Сармис дрънчи оръжие по границата от десетилетия. Той е най-аг-ресивният легат, за когото си чувала.
- Значи е самата истина!
- Новините, мила моя, са като млякото - вкисват бързо.
- Аз пък мисля, че добре отлежали, са за предпочитане, като виното.
- Радвам се, че си ценител на добрата реколта, но аз вчерашни новини не купувам.
Жената скри листовете хартия в обятията си като грижовна майка чедото си и когато се наведе към Шай, тя видя, че цилиндърът на главата й беше разпран и зееше отгоре. През дупката зърна най-натежалия от пърхот скалп, който беше виждала, а вонята на гнило, която я лъхна в лицето, почти я събори по гръб.
- Не са по-лоши от утрешните, нали? - каза жената, избута Шай от пътя си и продължи нататък, размахвайки опърпания свитък над глава. -Новини! Нося новини!
Шай пое дълбоко дъх и продължи по пътеката. Мамка му, колко само беше уморена. От друга страна, Крийз не изглеждаше като място за отмора.
- Търся две деца.
Този в средата я дари с поглед, който явно трябваше да мине за похотлив.
- Ще ги имаш от мен, момиче.
Онзи отляво избухна в смях. Стоящият отдясно се нахили и от единия край на устата му се проточи сок от дървесната гъба, която дъвчеше, и потече по брадата му. От вида й Шай се досети, че това не ставаше за пръв път. Не бяха обещаващо трио тези, но ако се беше придържала само към обещаващите, щеше да е приключила в Крийз още на първия ден.
- Бяха отвлечени от фермата ми.
- Ми, сигурно не е имало нищо друго за крадене.
- Честно да ти кажа, май си прав. Отвлече ги човек на име Грега Кантлис.
Физиономиите им моментално се промениха. Този отдясно се изправи и я погледна смръщено. Онзи отляво се изплю върху парапета. Похотливият продължи да се хили по същия начин.
- Бая нагло от твоя страна да ги говориш такива тук, момиче. Мамка му, какво нахалство.
- Не си първият, който ми го казва. В такъв случай сега по-добре да си взимам нахалството и да си го нося нататък по улицата.