Червена страна
- Автор: Аберкромби Джо
- Серия: Първият закон #6
- Год: 2014
- Язык: болгарский
- Год: Колибри
- ISBN: 978-619-150-428-2
- Переводчик: Александър Ганчев
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Червена страна». Краткое содержание книги:
Далечна страна е земя на духове – необятно тревно море, неприветлива, прашна пустош и жарко слънце. Кой би тръгнал да я прекосява, рискувайки да остави костите си в калта, или ушите си да се полюшват на врата на някакъв проклет дивак? Оказва се – всички. Бунтовниците, оцелели след потушеното в Старикланд въстание, бягат преследвани от инквизицията. Авантюристи от всички краища на Съюза се стичат към заветните планини, където потоците изобилстват от злато. Търговци и предприемачи са загърбили сивотата на миналото и са отправили обнадеждени погледи към новите земи. Наричат ги Червена страна – дива земя, където единственият закон е този на добре наточената стомана, а грешките се плащат с кръв. Но ако знаеш прекия път и с мъничко късмет... Темпъл е човек с множество таланти, десетки професии и завидната дарба да избира винаги лекия път, а това е важно, когато целият ти живот е минал в страх и бягство. Но накъде да побегнеш, когато лекият път те е отвел до кръстопът? В миналото си Шай Саут е вървяла по преките пътища към щастието и знае, че те не водят доникъде. Остава този през Червената страна. За Лам пътят е един – този, който го отдалечава от миналото. За беда в Червена страна можеш да погребеш всичко друго – приятели и врагове, мечти и надежди – но не и миналото си.
- Мамка му! - изпъшка Темпъл.
-Папа Ринг е довел човек, Глама Златния. Северняк. Голямо име навремето. Чух, че отдавна участвал в подобни боеве в ями и клетки из цялата Близка страна. А също, че спечелил много победи. А Кмета, е... тя търсила къде ли не човек, който да се бие за нея. - Лам изгледа продължително Темпъл и на него не му трябваше повече, за да се досети за останалото.
- Мамка му! - Едно е да се биеш за живота си в равнината. Духовете връхлитат и не ти оставят много избор. Но е друго, да чакаш седмици наред да дойде денят, в който доброволно да влезеш в кръга пред тълпа зяпачи, където да млатиш, да кършиш и да избиеш с голи ръце живота от тялото на противника си. - Имаш ли някакъв опит в. подобни неща?
- За късмет, ако това моето може да мине за такъв, предостатъчно.
- Мислиш ли, че правото е на страната на Кмета? - попита Темпъл, замисляйки се за всичките пъти, в които той самият се беше озовавал на грешната страна.
Свъсил вежди, Лам се загледа в духовете отдолу, които явно бяха успели да разрешат спора помежду си без кръвопролитие и сега се прегръщаха дружески.
- Според опита ми почти не съществува такова нещо като страна на правото. А случи ли се да го има, аз сигурно съм роден с рядката дарба да избирам винаги обратната. - Погледът на Лам се насочи към Белия дом, а гласът му прозвуча така хладно и заплашително, че Темпъл моментално настръхна. - Знам само, че Грега Кантлис уби приятеля ми, запали фермата ми и отвлече две деца, които се заклех да пазя. Папа Ринг стои зад него, значи е мой враг. Кмета стои насреща му, значи е мой приятел.
- Наистина ли е толкова просто?
- Когато влизаш в кръга и знаеш, че ще трябва да убиеш другия, по-добре да е.
- Темпъл? - Слънцето беше слязло ниско, а една от гигантските колони хвърляше сянка точно на това място на улицата, така че на Темпъл му трябваше малко време да открие с поглед викащия във върволицата отдолу. - Темпъл? - Отново му трябваха още секунда-две, докато свърже име и усмихнатото лице, обърнато нагоре към него. Онзи имаше светли очи и чорлава руса брада. - Ти ли си това? - Отново секунда-две, преди да свърже света, от който познаваше това лице, и този, в който живееше в момента. И когато това най-после стана, резултатът бе като кофа леде-ностудена вода, лисната върху спящ човек.
- Берми? - изпъшка Темпъл.
- Приятел? - попита Лам.
- Познаваме се - едва успя да промълви.
Заслиза по стълбата с треперещи ръце, обзет от паника и острата нужда да хукне презглава. Но къде? Осъзнаваше, че при последното си бягство от Дружината на Милостивата ръка беше извадил щур късмет, и жестоко се съмняваше, че Божията милост се простира дотам, че да очаква повторен такъв. Запристъпя неохотно към Берми, почти пълзеше, дърпаше и сучеше подгъва на ризата си като дете в очакване на заслужен шамар.
- Добре ли си? - попита стириянецът. - Изглеждаш ми болен.
- Коска с теб ли е? - едва успя да изрече Темпъл, имаше чувството, че всеки момент ще повърне. Бог може и да го бе дарил със сръчни ръце, но наред с това го бе проклел със слаб стомах.
Берми обаче не спираше да се усмихва:
- С радост мога да заявя, че не е, нито който и да е от останалите копелета в дружината му. Предполагам, че все още се щура из Близка страна, перчи се пред оня негов проклет биограф и търси някакво древно злато, което никога няма да открие. Естествено, освен ако вече не му е писнало и не се е върнал в Старикланд, за да се напие порядъчно.
Темпъл притвори очи и въздъхна с огромно облекчение.
- Слава на небесата. - Постави длани на раменете на стириянеца, наведе замаяна от радост глава и се преви о две.
- Сигурен ли си, че си добре?
- Да, добре съм. - Той сграбчи Берми в силна прегръдка. - Повече от добре! - Беше в екстаз! За пръв път отново дишаше свободно! Лепна по една звучна целувка на двете брадясали бузи на Берми. - Какво те води на гъза на света?