Вихрушка
- Автор: Клавелл Джеймс
- Серия: The Asian Saga #6
- Язык: болгарский
- Переводчик: Георги Стойчев
- Жанр: Современная русская и зарубежная проза
Электронная книга - «Вихрушка». Краткое содержание книги:
В общата бъркотия хеликоптерната компания „С-Г Хеликоптърс“ се опитва да се задържи на повърхността и да поддържа полетите си. Тя е базирана в Абърдийн и е свързана със Струанови от Хонконг, които поддържат нефтените полета, жизненоважни за Иран, от руската граница до Персийския залив. Андрю Гавалан и Дънкан Макайвър, и двамата от Търговска къща, са хората, натоварени с ръководството на международна група от висококвалифицирани експерт-пилоти. Робърт Армстронг от Специалния отдел и Григорий Суслов от КГБ са също така стари врагове от предишния роман.
Вихрушка е един от най-големите приключенски романи на десетилетието и носи всички отличителни черти на високото разказваческо майсторство…
За автора
Джеймс Клавел е роден в Сидни в семейството на офицер от Кралската флота. Получава образованието си в Портсмут. Като млад офицер от артилерията при падането на Сингапур е заловен от японците. Прекарва остатъка от Втората световна война в позорния затвор Чанги. На основата на преживяванията си в Чанги той написва своя бестселър „Цар плъх“. Интересът му към Азия, нейното население и култура продължава и с „Тай-Пан“, разказ за Кантон и Хонконг в средата на XIX век и за основаването на англо-китайската търговска компания „Струан“. Следва класическият роман „Шогун“, разказ за Япония през периода, когато Европа започва да оказва влияние върху народа от Страната на изгряващото слънце. „Търговска къща“, четвъртият роман от Азиатската сага, публикуван през 1981 г., продължава историята за Струанови, хонконгската търговска компания, когато в Далечния изток започват да духат ветровете на промяната.
Живял дълги години във Ванкувър и Лос Анжелис, сега Джеймс Клавел живее в Европа или където е необходимо, следвайки занаята си: писането на романи.
— Но нима той не е божи пратеник, свещен и чист, какъвто трябва да бъде всеки аятолах? — попита Ерики. — Защо трябва да убива хора?
— Защото е тиран, а така постъпват всички тирани — горчиво се засмя ханът и си взе парче турска халва.
— А шаха, какво ще стане с него? — Макар и да не обичаше хана, Ерики искаше да чуе мнението му. От него до голяма степен зависеше бъдещият му съвместен живот с Азадех в Иран, а той нямаше желание да напуска страната.
— Каквото рече Господ — отвърна ханът. — Мохамад шах направи много за Иран, също като баща си преди. Но през последните няколко години се затвори в себе си, не желаеше да изслушва никого, включително императрица Фарах, която е умна и изключително предана жена. Ако имаше разум, той веднага трябваше да абдикира в полза на сина си Реза. Генералите имат нужда от обединяваща фигура, с удоволствие щяха да го подготвят за реалното поемане на властта. Не забравяй, че Иран е бил монархия почти три хилядолетия, винаги се е подчинявал на владетел с неограничени пълномощия, на тиранин ако щеш, но този владетел е бил сменян само от смъртта. — На дебелите му чувствени устни се появи усмивка. — От династията Каджар, управлявала страната в продължение на сто и петдесет години, само един владетел — моят братовчед, умря от естествена смърт. Ние сме хора ориенталци, за нас насилието и инквизициите са нещо съвсем нормално. Не съдим за живота и смъртта по вашите западни стандарти. — Очите му сякаш потъмняха още повече. — Може би волята на Аллаха е възвръщането на династията Каджар. Под нейно управление Иран беше една процъфтяваща страна.
„Не съм чувал подобно нещо“ — помисли си Ерики, но благоразумно премълча. Не беше негова работа да дава оценки на това, което се е случило или ще се случи в тази страна.
През целия неделен ден предаванията на английското и американското радио бяха заглушавани — нещо, което не беше чак толкова необичайно. Радио Москва се чуваше както винаги отлично, същото беше и с радио „Свободен Иран“, чийто предавател беше оттатък границата, в Тбилиси. В техните емисии на персийски и английски се говореше за „широко въстание срещу незаконното правителство на Бахтияр, наследило сваления шах по нареждане на американските империалисти, начело с лъжеца и войнолюбеца президент на САЩ Джими Картър… Днес Бахтияр се опита да заблуди широките народни маси, като анулира военни поръчки за над тринадесет милиарда долара, направени от сваления шах. Осем милиарда военно оборудване е поръчано в САЩ, в Англия има поръчка за танкове «Центурион» на стойност два милиарда и триста милиона долара, други два милиарда и седемстотин милиона трябва да се заплатят за един германски и два френски ядрени реактора. Тази новина доведе до шок западните правителства и несъмнено ще доведе до заслужена паника на капиталистическите борси…“
— Извинявай за въпроса, татко, но нима Западът наистина ще се срине от нашата криза? — попита Азадех.
— Едва ли — отвърна ханът и лицето му потъмня. — Освен ако руснаците не решат, че сега е моментът да зачеркнат онези осемдесет милиарда долара, които дължат на западни банки, а и не само на тях, и на няколко източни… — От устата му се откъсна кратък ироничен смях, ръката му опипа броеницата от перли, провесена от врата му. — Източните кредитни институти са далеч по-мъдри, разбира се, просто защото не са толкова алчни. Те отпускат заеми при определени гаранции и изобщо не вярват в легенди от сорта на „християнската благотворителност“.
Широко известен беше фактът, че фамилията Горгон притежава огромни, богати на петрол полета в Азербайджан, почти всички акции на „Иран Тимбър“ — най-голямото дървопреработвателно предприятие в страната, огромна част от крайбрежните земи по Каспийско море, почти цялата търговия в Табриз и всички търговски банки в града.
Ерики си спомни слуховете за Абдула хан, които беше дочул, докато се опитваше да получи разрешението му да се ожени за Азадех. Според тях той бе жесток и безмилостен в бизнеса, „най-краткият път да се преселиш в рая е да дължиш няколко риала на Абдула Жестокия и да не ги платиш навреме“.