Вихрушка
- Автор: Клавелл Джеймс
- Серия: The Asian Saga #6
- Язык: болгарский
- Переводчик: Георги Стойчев
- Жанр: Современная русская и зарубежная проза
Электронная книга - «Вихрушка». Краткое содержание книги:
В общата бъркотия хеликоптерната компания „С-Г Хеликоптърс“ се опитва да се задържи на повърхността и да поддържа полетите си. Тя е базирана в Абърдийн и е свързана със Струанови от Хонконг, които поддържат нефтените полета, жизненоважни за Иран, от руската граница до Персийския залив. Андрю Гавалан и Дънкан Макайвър, и двамата от Търговска къща, са хората, натоварени с ръководството на международна група от висококвалифицирани експерт-пилоти. Робърт Армстронг от Специалния отдел и Григорий Суслов от КГБ са също така стари врагове от предишния роман.
Вихрушка е един от най-големите приключенски романи на десетилетието и носи всички отличителни черти на високото разказваческо майсторство…
За автора
Джеймс Клавел е роден в Сидни в семейството на офицер от Кралската флота. Получава образованието си в Портсмут. Като млад офицер от артилерията при падането на Сингапур е заловен от японците. Прекарва остатъка от Втората световна война в позорния затвор Чанги. На основата на преживяванията си в Чанги той написва своя бестселър „Цар плъх“. Интересът му към Азия, нейното население и култура продължава и с „Тай-Пан“, разказ за Кантон и Хонконг в средата на XIX век и за основаването на англо-китайската търговска компания „Струан“. Следва класическият роман „Шогун“, разказ за Япония през периода, когато Европа започва да оказва влияние върху народа от Страната на изгряващото слънце. „Търговска къща“, четвъртият роман от Азиатската сага, публикуван през 1981 г., продължава историята за Струанови, хонконгската търговска компания, когато в Далечния изток започват да духат ветровете на промяната.
Живял дълги години във Ванкувър и Лос Анжелис, сега Джеймс Клавел живее в Европа или където е необходимо, следвайки занаята си: писането на романи.
И тъй, Ерики се насочи към покрайнините на Табриз, конвоиран от хората на полковник Мазарди. Просторният дворец Горгон беше в полите на планината, зад високи стени, сред разкошни овощни градини, простиращи се на десетки хектари. С пристигането си събудиха всички обитатели на двореца — втората майка на Азадех, сестрите и племенниците й, слугите и децата на слугите, с изключение на господаря на този дом — Абдула хан, нейният баща. Азадех беше посрещната с радостни сълзи и разтворени обятия, незабавно започнаха да се кроят планове за разкошно пиршество на следващия ден, с което да се отпразнува завръщането й в родния дом след толкова дълго отсъствие. „Какъв ужас, скъпа! Разни бандити и религиозни фанатици се опитват да се промъкнат в именията на баща ти, въпреки че Негово височество е дарил чували с пари и стотици акри плодородна земя за строителството на джамии в Табриз и околностите му!“
Ерики Йоконен беше приет любезно, но сдържано. Всички се страхуваха от този едър като мечка мъж, който лесно се гневеше и беше изключително бърз при боравенето с ножа, отнасяха се с подозрение към предаността му към хората, които считаше за свои приятели, както и към силната му любов към Азадех. Тя беше петото дете на хана, имаше общо шест сестри и едно невръстно братче. Майка й, отдавна починала, беше втората жена на Абдула хан. От този брак баща й имаше и син на име Хаким, когото Азадех обожаваше. С една година по-възрастен от нея, той беше прогонен от Абдула хан и вече години живееше в Хвой, малко градче в северозападната част на страната. Бащата го беше обвинил в предателство и остана непреклонен въпреки клетвите на Азадех и на самия Хаким за неговата невинност.
— Първо ще се изкъпеш, а после ще ни разкажеш всички новини, ама наистина всички! — радостно пърхаха около нея сестрите и. После се оттеглиха сред уюта на огромната, топла и луксозна баня и клюкарстваха до зори, далеч от погледите на мъжете.
— Моят Махмуд не ме е любил вече цяла седмица — оплака се Нажуд, най-голямата от сестрите.
— Сигурно си е намерил някоя друга — изказа предположение една от племенниците.
— Не е. Просто има проблеми с ерекцията.
— Горкичката! Опита ли да му дадеш миди?
— Защо не намажеш гърдите си с розово масло?
— Трябва да го разтриеш с кора от джакарандово дърво, смесена с прах от рог на носорог и мускус!
— Какво е това, за Бога? Никога не съм го чувала, Фацула…
— Стара рецепта, още от времето на Кир Велики. Като младеж този велик владетел имал доста малък пенис, но след като завладял Мидия, изведнъж се прочул с огромните си размери. Тайнственият мехлем получил от върховния жрец на Мидия в замяна на живота му и той го заклел да не го разпространява извън семейството си. Така магическата рецепта се предавала от баща на син в продължение на векове и най-накрая стигнала до Табриз, скъпи сестрички!
— Но кой я използува, скъпа сестричке Фацула? Кажи ми кой, Аллах да те благослови! Моят скапан Абдула има вече само три зъба в устата си и не го е вдигал от месеци!
— Млъквай, Зади! Остави я да говори… Продължавай, Фацула!
— Наистина, Зади, няма защо да се оплакваш от съдбата си. Моят Хасан го вдига сутрин, обед и вечер, не ми остава време дори зъбите си да измия!
— И така, тайната на чудотворния еликсир била купена от прапрадядото на днешния собственик на огромно имение по крайбрежието срещу шепа диаманти…
— Е-е-е!…
— Представяте ли си?… Днес едно малко камъче струва петдесет хиляди риала!…
— Страшно скъпо! Откъде мога да имам толкова много пари?…
— Ще ги вземеш от него, разбира се! След като не можем да сменяме мъжете си, сме длъжни да търсим начини…
— Не се знае обаче дали ще свърши работа…
— Как няма да свърши! Откъде можем да купим този мехлем, скъпа Фацула?
— От пазара. Там има едно магазинче, чийто собственик се нарича Абу Бакра Бин Хасан Бин Саиди. Зная го къде е, още утре ще ви заведа. Ще дойдеш с нас, нали, скъпа Азадех?
— Не, благодаря ти, скъпа сестричке.
Избухна дружен смях, после една от девойките се обади:
— Бедната Азадех не се нуждае от мускус и рог на носорог, а по-скоро от нещо, което действува в обратна посока!
Азадех се смееше с тях, задоволяваше любопитството им по различен начин, тъй като всички постоянно я подпитваха дали мъжът й е надарен пропорционално на огромното си тяло и как тя, толкова нежна и слаба, се справя с него. „Чрез магия“ беше отговорът й за младите и неопитните, „лесно“ — за сериозните. „С невероятен екстаз, сякаш съм се преселила в райските градини“ — за ревнивите и онези, които тайно й завиждаха и я мразеха.