Вихрушка
- Автор: Клавелл Джеймс
- Серия: The Asian Saga #6
- Язык: болгарский
- Переводчик: Георги Стойчев
- Жанр: Современная русская и зарубежная проза
Электронная книга - «Вихрушка». Краткое содержание книги:
В общата бъркотия хеликоптерната компания „С-Г Хеликоптърс“ се опитва да се задържи на повърхността и да поддържа полетите си. Тя е базирана в Абърдийн и е свързана със Струанови от Хонконг, които поддържат нефтените полета, жизненоважни за Иран, от руската граница до Персийския залив. Андрю Гавалан и Дънкан Макайвър, и двамата от Търговска къща, са хората, натоварени с ръководството на международна група от висококвалифицирани експерт-пилоти. Робърт Армстронг от Специалния отдел и Григорий Суслов от КГБ са също така стари врагове от предишния роман.
Вихрушка е един от най-големите приключенски романи на десетилетието и носи всички отличителни черти на високото разказваческо майсторство…
За автора
Джеймс Клавел е роден в Сидни в семейството на офицер от Кралската флота. Получава образованието си в Портсмут. Като млад офицер от артилерията при падането на Сингапур е заловен от японците. Прекарва остатъка от Втората световна война в позорния затвор Чанги. На основата на преживяванията си в Чанги той написва своя бестселър „Цар плъх“. Интересът му към Азия, нейното население и култура продължава и с „Тай-Пан“, разказ за Кантон и Хонконг в средата на XIX век и за основаването на англо-китайската търговска компания „Струан“. Следва класическият роман „Шогун“, разказ за Япония през периода, когато Европа започва да оказва влияние върху народа от Страната на изгряващото слънце. „Търговска къща“, четвъртият роман от Азиатската сага, публикуван през 1981 г., продължава историята за Струанови, хонконгската търговска компания, когато в Далечния изток започват да духат ветровете на промяната.
Живял дълги години във Ванкувър и Лос Анжелис, сега Джеймс Клавел живее в Европа или където е необходимо, следвайки занаята си: писането на романи.
— Валик е опасен тип, сигурно ще бъде въоръжен… Спокойно може да ти опре пистолет в главата и да те принуди.
— Възможно е — все така спокойно отвърна Локхарт, макар че сърцето му се свиваше. — Въпреки това нямам избор. Принуден съм да му помогна и ще го сторя, но не искам да се покажа глупак. — Замълча, после попита: — Ногър в течение ли е?
— Не.
През безсънната нощ Макайвър беше претеглил всички възможности и решението му беше да не рискува нито Ногър Лейн, нито Локхарт. Ще лети сам, да вървят по дяволите медицинските прегледи и законността! Този полет е една лудост, така че още малко беззаконие няма да промени нищо.
Планът му беше прост — след разговора си с Том Локхарт да заяви, че отказва да разреши този полет и няма да подпише разрешението. След това да каже, че ще отиде до уговореното място с Валик по шосе, с достатъчно бензин, за да стигне границата. Дори Локхарт да поиска да го придружи, проблеми няма да има — просто няма да отиде на уговорената с него среща, вместо с това ще се добере до Галег Морги, ще впише собственото си име в разрешението за полет и ще вдигне машината във въздуха. На мястото, където ще го чака Валик…
— Какво? — попита той, осъзнал, че Локхарт му говори нещо.
— Съществуват три варианта — повтори Том. — Отказваш да издадеш разрешение на мен и го даваш на някой друг. Освободил си Ногър, Чарли го няма, оставаме само ние двамата. Но ти не можеш да отидеш, Мак! Опасността е прекалено голяма!
— Няма да отида, разбира се, моето разрешително не е…
— Не можеш да отидеш, Мак! — твърдо повтори Локхарт. — Съжалявам, но това е положението!
Макайвър въздъхна, разумът му взе връх над чувствата и той се отказа от примамливата идея да полети.
— Прав си — рече той и пристъпи към реализация на втория си план. — Сам ще решиш дали да изпълниш този полет или не. В случая аз няма да издавам никакви заповеди, ще издам разрешението на твое име, но при определени условия. Ако си уверен, че мястото за качване на пътниците е чисто, можеш да ги качиш. После се насочваш към Исфахан — Валик каза, че това е уредено. Ако и там всичко е наред — продължаваш. Може пък господин „Иранска връзка“ наистина да е всесилен. На това трябва да се основава и нашият риск.
— Моят риск, Мак.
— Бандар-е Делам е на самата граница, но ти в никакъв случай не трябва да я доближаваш. Приемаш ли? — протегна ръка Макайвър.
— Приемам — стисна я Локхарт, а вътре в себе си се помоли на Бога да бъде в състояние да изпълни поетото обещание.
Макайвър му каза мястото за качване на пътниците, подписа и разрешителното и забеляза, че ръцете му треперят. Ако нещата се объркат, САВАК незабавно ще арестува и двамата. А може би и Джени, потръпна от ужас той. Не сподели с Локхарт, че Джени ги беше подслушвала, не сподели и заключенията й след това.
— Рискът е огромен, Дънкан — беше казала тя. — Но ти и Том трябва да се опитате да му помогнете, защото и двамата сте вътре и просто нямате избор.
Макайвър тръсна глава и подаде разрешителното на Локхарт.
— Единствената ми изрична заповед е да не приближаваш границата, нито да я преминаваш, Том — твърдо продума той. — Сториш ли го — губиш всичко, включително и Шаразад!
— Прав си — кимна другият.
— Това е, желая ти късмет.
Локхарт кимна, усмихна му се приятелски и излезе.
Макайвър затвори вратата зад него. „Дано да съм взел правилно решение — помисли си уморено той; пулсираща болка раздираше главата му. — Наистина би било лудост да ида сам, но все пак… Много ми се иска да съм на неговото място, много!“
Видя Джени на кухненския праг и изненадано възкликна. Върху нощницата си беше наметнала топъл пуловер, беше без очила, очите й бяха някак разфокусирани.
— Страшно много се радвам, че се отказа да го свършиш сам, Дънкан — тихо прошепна тя.
— Какво?
— Хайде стига, глупчо, познавам те прекалено добре. Цяла нощ не мигна, за да стигнеш до някакво решение, аз също — от тревога за теб. Зная, че на твое място бих го сторила или поне бих искала да го сторя. Но Том е млад и силен, Дънкан, сигурно ще се справи. А после дано вземе Шаразад и замине… — Сълзите започнаха да се търкалят по бузите й. — Божичко, толкова се радвам, че не замина!