Вихрушка
- Автор: Клавелл Джеймс
- Серия: The Asian Saga #6
- Язык: болгарский
- Переводчик: Георги Стойчев
- Жанр: Современная русская и зарубежная проза
Электронная книга - «Вихрушка». Краткое содержание книги:
В общата бъркотия хеликоптерната компания „С-Г Хеликоптърс“ се опитва да се задържи на повърхността и да поддържа полетите си. Тя е базирана в Абърдийн и е свързана със Струанови от Хонконг, които поддържат нефтените полета, жизненоважни за Иран, от руската граница до Персийския залив. Андрю Гавалан и Дънкан Макайвър, и двамата от Търговска къща, са хората, натоварени с ръководството на международна група от висококвалифицирани експерт-пилоти. Робърт Армстронг от Специалния отдел и Григорий Суслов от КГБ са също така стари врагове от предишния роман.
Вихрушка е един от най-големите приключенски романи на десетилетието и носи всички отличителни черти на високото разказваческо майсторство…
За автора
Джеймс Клавел е роден в Сидни в семейството на офицер от Кралската флота. Получава образованието си в Портсмут. Като млад офицер от артилерията при падането на Сингапур е заловен от японците. Прекарва остатъка от Втората световна война в позорния затвор Чанги. На основата на преживяванията си в Чанги той написва своя бестселър „Цар плъх“. Интересът му към Азия, нейното население и култура продължава и с „Тай-Пан“, разказ за Кантон и Хонконг в средата на XIX век и за основаването на англо-китайската търговска компания „Струан“. Следва класическият роман „Шогун“, разказ за Япония през периода, когато Европа започва да оказва влияние върху народа от Страната на изгряващото слънце. „Търговска къща“, четвъртият роман от Азиатската сага, публикуван през 1981 г., продължава историята за Струанови, хонконгската търговска компания, когато в Далечния изток започват да духат ветровете на промяната.
Живял дълги години във Ванкувър и Лос Анжелис, сега Джеймс Клавел живее в Европа или където е необходимо, следвайки занаята си: писането на романи.
— Зная само едно — трябва да я пазя по най-добрия начин, дори с цената на живота си. И ще го сторя! Докато политическото положение в Иран не се успокои, независимо кой ще постигне това, аз мисля, че тя трябва да напусне страната.
— В такъв случай заминавайте! — отвърна бащата с готовност, която го изплаши. — Ако имаш нужда от помощ, просто трябва да ми изпратиш кодирано съобщение… — Замисли се за миг, после на лицето му се появи иронична усмивка: — Например: „Всички хора са равни!“ Нали това е една от твоите истини за живота?
— Не зная, Ваше височество — предпазливо отвърна Ерики. — Може би е така, може би не… Всичко е в ръцете на Бога.
Абдула хан се изсмя, после стана и го остави сам в просторното помещение. В душата на Ерики се сви хладно кълбо. Беше силно обезпокоен от поведението на този човек, чиито мисли не можеше да разгадае.
— Студено ли ти е, Ерики? — попита Азадех.
— О, не… Не ми е студено — тръсна глава той и с мъка се откъсна от спомените. Моторът тихо мъркаше и джипът без усилие преодоляваше стръмнините на планинския проход. Бяха в подножието на върха, движение и в двете посоки почти липсваше. Скоро стигнаха превала и слънцето ги обля с ярките си лъчи. Ерики плавно превключи скоростите и колата започна да набира скорост по нанадолнището. Построен по заповед на Реза шах, този път беше истинско чудо на техническата мисъл. Беше укрепен, както се укрепва железопътно трасе — с плавни завои, мостове и тунели. Разбира се, на места се стесняваше, платното минаваше на сантиметри от дълбоки пропасти, предпазни парапети липсваха, настилката ставаше хлъзгава от снега. Той превключи на директна предавка и увеличи скоростта, без да надвишава границите на разумното, разбира се. Вече беше доволен, че не тръгнаха през нощта, както бяха намислили.
— Може ли още малко кафе?
Тя с готовност напълни пластмасовата чашка и му я подаде.
— Ще се радвам да видя Техеран. Трябва да купя един куп неща, сестрите ми дадоха цял списък, мама има нужда от крем за лице… А и Шаразад е там…
Той почти не я чуваше, умът му беше зает с мисли за Ракоци, Техеран, Макайвър и следващите му ходове.
Пътят продължаваше да се спуска стръмно надолу, завоите ставаха все по-остри. Той намали скоростта и като погледна в огледалцето за обратно виждане, установи, че зад него има коли. Водеше ги очукан, типично по ирански претоварен автомобил, чийто водач караше прекалено близо зад него и не отделяше пръст от клаксона, макар ясно да виждаше, че няма място за задминаване. Ерики направи опит да изключи от съзнанието си пронизителния звук — така и не можа да разбере защо тези хора, дори самата Азадех, управляват автомобилите си по толкова безразсъден начин. Внимателно навлезе в поредния остър завой, придържайки се плътно вдясно поради липсата на каквато и да е видимост. Пред него се разкри къс прав участък, по който мъчително се изкачваше тежко натоварен камион, задминаван от някаква кола. Ерики веднага натисна спирачките и се приближи плътно до скалата вдясно от пътя. В същия миг онзи зад него даде газ и предприе сляпо задминаване, като не преставаше да натиска клаксона. Двете коли се срещнаха точно на ръба на завоя, врязаха се челно една в друга с ужасяващ трясък, след което се преобърнаха и изчезнаха в тристаметровата пропаст сред ярки пламъци. Ерики се доближи още по-плътно до скалата и спря. Камионът отсреща продължи да преодолява стръмнината, избуча и отмина, сякаш нищо не беше се случило. По същия начин реагираха и останалите шофьори.
Той се изправи на ръба на пътя и надникна в бездната под краката си. Далеч долу, може би на повече от четиристотин метра, пламтяха остатъците от катастрофиралите коли. Беше изключено да има оцелели, а дори да имаше, никой не беше в състояние да им помогне без наличието на специална алпинистка екипировка. Върна се обратно в колата и разстроено поклати глава.
— Иншаллах, скъпи — тихо каза Азадех. — Такава е била Божията воля.
— Нищо подобно, това си беше проява на чисто човешко тъпоумие!
— Несъмнено имаш право, любими — незабавно се съгласи тя, виждайки ясно, че е ядосан, но без да разбира защо. По подобен начин не разбираше и повечето от мислите, които минаваха през главата на този странен мъж, който й беше станал съпруг. — Напълно си прав, Ерики, това наистина беше човешко тъпоумие. Но то беше предизвикано по волята на Аллаха, който е пожелал да отнеме живота на тези безумци. Ако не беше така, пътят несъмнено щеше да е чист и за двамата. Ти си прав.