Вихрушка
- Автор: Клавелл Джеймс
- Серия: The Asian Saga #6
- Язык: болгарский
- Переводчик: Георги Стойчев
- Жанр: Современная русская и зарубежная проза
Электронная книга - «Вихрушка». Краткое содержание книги:
В общата бъркотия хеликоптерната компания „С-Г Хеликоптърс“ се опитва да се задържи на повърхността и да поддържа полетите си. Тя е базирана в Абърдийн и е свързана със Струанови от Хонконг, които поддържат нефтените полета, жизненоважни за Иран, от руската граница до Персийския залив. Андрю Гавалан и Дънкан Макайвър, и двамата от Търговска къща, са хората, натоварени с ръководството на международна група от висококвалифицирани експерт-пилоти. Робърт Армстронг от Специалния отдел и Григорий Суслов от КГБ са също така стари врагове от предишния роман.
Вихрушка е един от най-големите приключенски романи на десетилетието и носи всички отличителни черти на високото разказваческо майсторство…
За автора
Джеймс Клавел е роден в Сидни в семейството на офицер от Кралската флота. Получава образованието си в Портсмут. Като млад офицер от артилерията при падането на Сингапур е заловен от японците. Прекарва остатъка от Втората световна война в позорния затвор Чанги. На основата на преживяванията си в Чанги той написва своя бестселър „Цар плъх“. Интересът му към Азия, нейното население и култура продължава и с „Тай-Пан“, разказ за Кантон и Хонконг в средата на XIX век и за основаването на англо-китайската търговска компания „Струан“. Следва класическият роман „Шогун“, разказ за Япония през периода, когато Европа започва да оказва влияние върху народа от Страната на изгряващото слънце. „Търговска къща“, четвъртият роман от Азиатската сага, публикуван през 1981 г., продължава историята за Струанови, хонконгската търговска компания, когато в Далечния изток започват да духат ветровете на промяната.
Живял дълги години във Ванкувър и Лос Анжелис, сега Джеймс Клавел живее в Европа или където е необходимо, следвайки занаята си: писането на романи.
Тръсна глава, избърса сълзите си и отиде да сложи чайника.
Той се приближи и я прегърна.
— Джени, скъпа, днес може би ще кацне полет 125… Ще заминеш ли с него?
— Разбира се, мили. Ако и ти си в него.
— Но аз…
— Дънкан, моля те да ме изслушаш — обърна се към него тя и се отпусна на гърдите му. — Трима от партньорите ти вече напуснаха страната заедно със семействата си и всички пари, които успяха да измъкнат. Същото стори и шахът, да не говорим за почти всичките ни познати и приятели. Сега бяга дори всесилният генерал Валик, въпреки огромните си връзки и влияние! Мисля, че след събитията в Дошан Тапе и бунта на кадетите тук, в Галег Морги, за нас е крайно време да прекратим всякаква дейност в тази страна и да се махаме!
— Не можем да го направим, Джен — развълнувано извика той, сърцето му до ухото й бясно затуптя и тя отново изпита тревога за състоянието му. — Това би било катастрофа!
— Ще бъде временно, докато положението се нормализира.
— Напусна ли Иран, свършено е с дейността на компанията С-Г!
— Не зная, Дънкан — въздъхна тя. — Решението трябва да вземе Анди, а не ти. Нали той ни изпрати тук?
— Така е, но той поиска моето мнение и аз не можах да му кажа, че трябва да зарежем на произвола на съдбата хеликоптери и оборудване за повече от трийсет милиона долара! При тази бъркотия всичко ще бъде разграбено и изпочупено само за броени дни и ние ще изгубим всичко. Всичко, Джен, включително и вноските ни за пенсия, които също са свързани със С-Г!
— О, Дънкан, не мислиш ли, че…
— Няма да оставя на произвола на съдбата нашите хеликоптери! — твърдо повтори Макайвър и за миг усети паника. — Просто не мога!
— Тогава ги вземи с теб.
— Не можем да го сторим, за Бога! Никой няма да ни издаде разрешение за подобни полети, няма начин да се отпишем от иранския регистър! Просто трябва да изчакаме благоприятна промяна в обстановката!
— Нищо подобно, Дънкан. Освен за компанията трябва да помислиш и за децата! Трябва да заминем, защото, който и да спечели войната, нас ще ни изхвърлят. Особено ако това се окаже Хомейни! — В съзнанието й изплува споменът за речта на този религиозен лидер, произнесена преди време на гробищата: „В името на Аллаха трябва да бъдат отсечени ръцете на всички чужденци!“… Господи!
16
Табриз Едно: 9,30 сутринта.
Червеният рейнджровър напусна портала на ханския дворец и се насочи към възвишенията, по които се виеше пътят за Табриз и Техеран. Зад волана беше Ерики, до него седеше Азадех. Братовчед й полковник Мазарди го бе убедил да не пътува за Техеран в петък.
— Пътят ще бъде изключително опасен — каза му той. — Днес бунтовниците едва ли ще се появят, затова е най-добре да отидете при Негово височество хана и да поискате съвета му.
Полковникът беше началник на местната полиция.
— Разбира се, ще направим това, което решиш ти, Ерики — присъедини се към него Азадех. — Но аз ще бъда наистина щастлива, ако прекараме тази нощ у дома, при татко.
— Братовчедка ми е права, капитане — добави Мазарди. — Сам ще решите как да постъпите, но аз се кълна в Пророка, че безопасността на Нейно височество е толкова важна за мен, колкото и за вас. Ако продължавате да мислите, че трябва да тръгнете утре — направете го. Аз мога да ви уверя, че в момента тук е безопасно. Ще разположа постове навсякъде; ако на този Ракоци или на някой друг молла му мине през ума да се доближи на по-малко от километър до двореца Горгон, горчиво ще съжалява.
— Моля те, Ерики! — настоя с усмивка Азадех. — Нищо не ти пречи да се посъветваше Негово височество баща ми.
Ерики неохотно отстъпи. Арбъри и Дибъл, двамата механици, бяха решили да прекарат уикенда в табризкия хотел „Интернационал“.
— Резервните части ще пристигнат в понеделник, капитане. Старата лисица Макайвър знае, че ако до сряда не ремонтираме нашия 212, ще му се наложи да изпрати друга машина, а това положително няма да му хареса. Ще си седнем на задниците и ще свършим ремонта бързо. Няма от какво да се тревожим — едва ли някой ще посмее да ни закачи, нали сме британски поданици? Не забравяйте, че работим за тяхното правителство, което и да се окаже то. Не сме имали проблеми нито с едните, нито с другите копелдаци, простете за израза. Не ни мислете, ще си седим кротко в хотела и ще ви чакаме да се върнете в сряда. Приятно прекарване в Техеран.