Войните ги започват неудачниците [bg]

— Вероятно, — усмихна се Биджар. — Аз повече вярвам на хваните.

— Аз също.

— През нощта дойдоха двама, трябваха им билети за Ню Йорк. Казаха, че пред очите им в „Гущер“ люди хванали наемници-чели. Аз, разбира се, попитах дали не познават тия чели. Информацията никога не е излишна…

— Между другото, загубих си кредитната карта, — прекъсна Биджар Кортес.

— Вече ти е издадена нова, — шасът махна с ръка към стелажа на „Тиградком“. — Тъмният Двор потвърди неограничен кредит. Как успя да накараш Сантяго да прояви подобна щедрост?

— Професионална тайна.

— Ще се обадя в Зеления Дом да ги предупредя да не разчитат на старата ти карта.

— Биджар, — уморено произнесе наемникът, — нали разбираш, че нищо няма да ти кажа, престани.

— Разбираш, не разбираш… — леко обидено замърмори Хамзи, при когото любопитството беше на второ място след алчността. — Какво мога да направя за теб?

Сервитьорът поднесе на клиента на супермаркета нова чаша.

— За начало… — Кортес се огледа, за да открие диван.

— Извинявай, че не ти предлагам да седнеш, но в този вид ще изцапаш тапицерията.

За пестеливостта на шасите се носеха легенди.

— Тогава трябва да се преоблека.

— И да се измиеш няма да е лошо. — Биджар извади от джоба си парфюмирана кърпичка и я размаха пред себе си. — Стаята ми за отдих е на твое разположение. Докато се привеждаш в ред, продавачите ще подберат дрехи. Номерът е същият, нали?

— Да.

— Телефон?

— Задължително, със същия номер.

— Няма проблем. Ще се обадим в ОТС, ще блокираме стария и ще прехвърлим номера. Оръжие?

— Гюрза, презраменен кобур и резервни пълнители.

— Значи, леко яке отгоре, — произнесе под нос мениджърът.

Той хвърли бърз поглед на зениците на Кортес:

— Използвал ли си стимулатори?

— Да, не ме доизлекуваха.

— Три дози ще стигнат ли?

— Едната веднага.

— Разбира се. Пропускам ли нещо?

— Автомобил.

— Под наем? — оживи се шасът.

— По-добре да го купя. — Да се вземе нещо под аренда от шасите беше висша форма на идиотизъм. — Какво имаш под ръка? Не мога да чакам.

— Мустанг, два бавареца и круизър.

— Ще взема джипа, — реши Кортес. — Направете ми полицейска значка, нов портфейл и малко налични.

— Искаш ли крайната сума? — попита Биджар, след като приключи със сметките.

— Аз и така се чувствам зле, — кисело произнесе наемникът, — и изобщо, майната му.

— Разбирам.

— Отивам да се мия, след двайсет минути трябва да тръгна.