![Пурпурно небе [bg] - Читать Любимую Русскую Полную Книгу 👉 Read-E-Book.com](/uploads/posts/books/9/5/3/8/purpurno-nebe-bg-download.jpg)
Пурпурно небе [bg]
- Автор: Розенберг Джоэл
- Серия: Пазители на скритите проходи #3
- Язык: болгарский
- Переводчик: Цветана Генчева
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Пурпурно небе [bg]». Краткое содержание книги:
Върколак дебне в оживен град в Средния Запад. В непозната вселена на другия край на космически портал, древните богове се подготвят да се противопоставят на идването на Вречения войн.
Всички се стремят да се сдобият със седемте магически скъпоценни камъка.
Седем ключа към властта.
Седем повика за война.
Не ти ли допада картинката? Че откога стана така, че някои се интересува дали на теб нещо не ти харесва?
Може би си мислиш, че ние, жителите на Градищата, сме декаденти, че отдавна сме преминали разцвета си като раса, като хора и аз нямам намерение да споря с теб по този въпрос, защото ти ще се окажеш прав. Имаше време, когато Алената и Древна Церулийска компания откупиха с кръвта и телата си не само мира във Владенията, но също така и удобствата, а животът ни в Градищата е много отдавна невероятно удобен и уютен. Стените ни са стабилни, солидни; полята и селата, които ни изхранват, са тучни и дават небивала реколта, дори редниците от Родовете прекарват колкото може повече време в покоите си в Градищата.
Но за да имат всичко това, те се подчиняват на властта на своите управници. Често се казва, че единственият начин, по който владетелят може да наложи волята си, е, като подслони благородниците и семействата им под покрива си, защото под този покрив вратовете им ще бъдат изложени на неговата милост и благоволение.
А ако животът под неговия покрив се окаже по-комфортен, по-интересен, по-вълнуващ и по-приятен, защото задълженията не са кой знае какви, тогава още по-добре, нали така?
Но щом сториш това, щом задържиш хората близко около себе си, ти всъщност ги държиш за гушите. Какво би казал, ако десет благородници, или десет пъти по десет те изненадат, или пък да кажем, че се съюзят с твоя пазител на ключовете и ти заявяват в лицето, че от този ден насетне те ще са владетелите на Градищата?
На някое друго място, по някое друго време, един владетел може да се обгради с верни и предани мъже, мъже, от чиято груба сила и лош нрав всички се плашат. Те могат да оцелеят, както и потомците им, ако се погрижат за оцеляването на владетеля и неговите потомци. Но работата им ще бъде да държат в подчинение околните. Прав ли съм? Те трябва да поддържат у тях непрекъснат страх.
А този непрекъснато поддържан страх предизвиква наченките на конспирация, която на свой ред води до нестабилност. Тогава владетелят има нужда от армия, която да държи благородниците в подчинение.
Тук също се крие опасност. Ако поддържаш прекалено голяма армия, ти ставаш зависим от нея и главнокомандващите ще решат, че са в състояние да управляват по-добре от мекушавите благородници. Може би генералът ще свали владетеля и сам ще си сложи короната. А може и да не постъпи така.
В края на краищата, това няма особено значение. Силите непрекъснато ще се лашкат ту напред, ту назад. Фракции, движения, конспирации ще се местят и сменят също като танцьори и никой няма да знае как ще се прегрупират силите следващия път.
Освен ако…“
— Освен ако — продължи вместо него Иън — не се появи един-единствен човек, който да е в състояние да достигне до всички, да докосне всички, независимо къде се намират те.
Подобно нещо не можеше да се постигне на кой знае колко места. Един владетел не можеше сам да изпълнява ролята на палач, не и прекалено дълго.
Само че нещата в Градищата бяха различни. Тук имаше тайни Проходи, както и самата вселена бе прорязана от Скрити Проходи. Така че ако някой познаваше тези тунели, можеше да се придвижва навсякъде, по всяко време.
И освен това, ако покоите му бяха на върха на кула, до която не можеше никой да се добере без предварително да е известил за идването си…
— Има Скрит Проход в центъра на кулата — каза Иън.
— Това, разбира се, е напълно възможно. Ако е така, Вечният Наследник ще знае — отвърна Вечният Наследник. — Защото какъв е смисълът на това название „Вечен Наследник“? Той е потомък, приемник, продължител, той е наследникът на всичко.
Иън се облегна назад и се опита да си изясни нещата, доколкото това бе възможно.
Поне този път трябваше да е възможно.
Вечният Наследник устояваше властта си, защото той бе единственият, който познаваше всички Скрити Проходи и тайници в Градищата — не просто във Вечното светилище, а във всички Градища. Това му позволяваше да протегне ръка, независимо дали своята собствена, или да действа посредством ръката на свой доверен слуга, за да оказва задължителното влияние, да убие, ако това се налагаше, всеки в Градищата, който представляваше заплаха.
Естествено, той би предпочел сам да протегне ръка, за да свърши необходимото, както се правеше с всяко късче секретна жизненоважна информация. Със сигурност имаше Проходи, известни на всички, както и други, достояние едва на малцина, а трети, Вечният Наследник бе запазил единствено и само за себе си.