Венецианското предателство [bg]

Малоун с възхищение спря поглед на многобройните потири, реликварии, кръстове, купи и икони, изработени от камък, дърво, кристал, сребро или злато. Обърна внимание и на амфорите, опаковките за пергаменти и изящните свещници. Всички те бяха трофеи от Египет, Рим или Византия.

— Каква колекция! — поклати глава той.

— Една от най-добрите в света — кимна Торвалдсен.

— Какво търсим?

— Мичънър каза, че е там — каза Стефани и пристъпи към остъклена витрина, в която имаше меч, епископски жезъл, шестоъгълни купи и няколко позлатени сандъчета.

Торвалдсен извади малко ключе и отвори витрината. В ръцете му се появи едно от сандъчетата, капакът се повдигна.

— Държат го тук, далеч от хорските очи — промърмори той.

Малоун веднага разпозна предмета.

— Скарабей!

По време на мумифицирането египетските балсаматори украсявали пречистеното тяло със стотици амулети. Повечето били обикновена украса, но имало и такива, които укрепвали мъртвите крайници. Този, който виждаше в момента, олицетворяваше насекомото, което било на особена почит в древността — торният бръмбар. Винаги му се беше струвало странно, но древните египтяни забелязали как буболечките сякаш извирали от животинските изпражнения и ги идентифицирали като Чепера — създателя на нещата, бащата на боговете, репродуцирал себе си от отпадъците на собственото си тяло.

— Това е амулет „Сърце“.

— Така каза и Мичънър — кимна Стефани.

Той беше наясно, че при процеса на мумифицирането се изваждали всички вътрешни органи, с изключение на сърцето. Върху него винаги се поставял скарабей, символизиращ вечния живот. Този беше съвсем типичен, изработен от халцедон. Нещо веднага му направи впечатление.

— Липсва злато — озадачено каза той. — Обикновено ги правели изцяло златни или ги украсявали със злато.

— Може би именно това го е спасило — кимна Торвалдсен. — Историята сочи, че Сома в Александрия е била осквернена от късните Птолемеи. Златото е било изнесено заедно с всички останали ценности, а златният саркофаг е бил претопен. Но това късче камък не им е направило никакво впечатление.

Малоун протегна ръка и взе амулета. Беше дълъг около десет сантиметра и широк към пет.

— По-голям е от нормалните — отбеляза той. — Обикновено истинските бръмбари са два пъти по-малки.

— Знаете доста неща за тях — подхвърли Дейвис.

— Човекът продава книги — усмихна се Стефани. — Предполага се, че и ги чете.