![Пръстът, който те сочи [bg] - Читать Любимую Русскую Полную Книгу 👉 Read-E-Book.com](/uploads/posts/books/9/4/4/7/prstt-kojto-te-sochi-bg-download.jpg)
Пръстът, който те сочи [bg]
- Автор: Пирс Йен
- Год: 2017
- Язык: болгарский
- Год: Orange Books
- ISBN: 978-619-171-049-2
- Переводчик: Надя Баева
- Жанр: Исторические детективы
Электронная книга - «Пръстът, който те сочи [bg]». Краткое содержание книги:
Прецизно проучен и брилянтно измислен… внушителен труд. Sunday Telegraph
Когато станахме от масата, вече бях започнал да я желая и естествено приех, че готовността ѝ да вечеря с мен, при това на такова непристойно място, както и свободният ѝ маниер на разговор означават взаимност от нейна страна. Бях чувал за такива като нея и за леките им нрави. Намеренията ми се подсилваха и от факта, че щеше да ми е безполезна; нямаше истина в подозренията на Томас спрямо Гроув, а тя не би тръгнала да разправя измислици. Какъв глупак съм бил да разсъждавам така, след като капанът, заложен от нея, вече е бил готов да щракне, както несъмнено се е случвало много пъти преди. Въобразявах си, че я пленявам и прелъстявам, като я обсипвам със своето снизхождение; вместо това тя се бе възползвала от младостта и доверчивата ми природа да ме въвлече в грях, който после да използва за дяволските си цели.
Когато излязохме от таверната, наближаваше девет вечерта, беше се стъмнило и аз предложих да се върнем през поляната Крайст Чърч, за да избегнем стражите.
— Съвсем неотдавна ме спипаха, когато портите бяха затворени — обясних, — и никак не ми се ще да изживявам същото. Вървете с мен, по-безопасно ще е за вас.
Тя веднага се съгласи, поехме покрай ботаническата градина и навлязохме в ливадата, в който момент аз обгърнах с ръка кръста ѝ. Тя се напрегна леко, но не се възпротиви. По средата на поляната, след като се бях убедил, че в близост няма никого, се спрях, прегърнах я и се опитах да я целуна. Тя тутакси започна да се съпротивлява, така че я стиснах по-силно, за да покажа, че макар да очаквам известно противопоставяне, не е нужно да преиграва в ролята си. Но тя продължаваше да се бори и да извръща лице, след което започна да ме удря с длани и да скубе косата ми. Изгубих търпение, спънах я и я повалих на земята. Тя взе да се отбранява още по-ожесточено и накрая ме принуди да я зашлевя.
— Как смееш? — викнах, когато остана неподвижна за миг. — Нима една вечеря не е достатъчно висока цена за теб? Очакваш нещо срещу нищо ли? За коя се мислиш? Или възнамеряваш да ми се отплатиш по друг начин?
Тя отново започна да се извива в опит да се освободи, затова я притиснах към студената влажна земя, запретнах тънката ѝ пола и се подготвих. Кръвта ми вече бе пламнала и съпротивата ѝ едновременно ме разгневяваше и възбуждаше. Може и да я бях наранил, не знам, но ако е така, беше станало по нейна вина. Когато приключих, бях удовлетворен, а тя се укроти. Изтъркаля се встрани от мен и без да казва нищо, остана да лежи на мократа трева.
— Това беше — казах. — За какво беше нужна цялата врява? Надали е дошло като изненада за такава като теб. Или си въобразяваше, че те храня, та да се наслаждавам на разговор? Ако ми се е приказвало с някого, можех да се видя с приятелите си, не със слугиня, с която не бива да се показвам пред хора.
Разтърсих я шеговито, отново върнал доброто си настроение.
— Излишно правиш фасони. Ето ти още два пенса. Какво толкова е станало? Не е като да си девственица, изгубила най-голямата си ценност.
И тогава онази ми ти харпия се обърна, удари ме с всичка сила по лицето, издра ме с нокти и ме заскуба така, че за малко не ми смъкна скалпа. Никога в живота ми не се бяха отнасяли така с мен и чак дъхът ми секна от смайване. То се знае, наложи се да ѝ дам урок и го сторих, макар и без всякакво удоволствие. Никога не съм обичал да бия хора, нито дори слуги, та дори да са си го просили. Това е една от най-големите ми слабости и се боя, че поради тази причина не се отнасят към мен с нужното уважение.
— И другия път без такива глупости — казах ѝ, докато седеше на тревата, скрила лице в шепи. Наложи се да се наведа към нея и да ѝ го кажа в ухото, та да съм сигурен, че ме е чула. Забелязах, че не плаче. — В бъдеще ще ми оказваш нужната почит. А сега като гаранция, че няма лоши чувства между нас, вземи парите и да забравим станалото.
Тя не пожела да се изправи и аз си тръгнах, за да покажа, че такова поведение не ме трогва. Вечерта не се оказа тъй полезна, както се надявах, защото затрудненията с доктор Гроув не бяха преодолени, затова пък завърши приятно. Когато се обърнах да си вървя, забелязах с крайчеца на окото си странно изражение, почти усмивка на лицето ѝ. И тази усмивка задълго се запечата в паметта ми.