Пръстът, който те сочи [bg]

— А според мен много от тях приемат сред себе си грешници. Какъв смисъл да се приемат само чистите духом? Та те вече са спасени.

— Да, уж такава е идеята — промърморих, като разиграх огорчение. — В действителност се отвръщат от хората, които се нуждаят от тях.

— Те ли ви го казаха?

— Не беше нужно. Аз самият не бих приел такъв като себе си. А и да ме допуснат, постоянно ще се боят, че ще внеса раздор в отношенията им.

— Нима сте водили тъй порочен живот? Трудно ми е да си го представя, надали сте по-възрастен от мен.

— Вие, без съмнение, сте отгледана в почтено и набожно семейство — изтъкнах. — На мен, уви, съдбата не ми се усмихна.

— Вярно е, че бях благословена с родителите си. Но трябва да сте сигурен, че всяко общество, което би ви отхвърлило, не си струва да принадлежите към него. Хайде, господине, кажете ми кои имате предвид. Може да успея да ви помогна. Ще разпитам дали биха ви приели, ако от свенливост не смеете да проверите сам.

Погледнах я с благодарност и възторг.

— Наистина ли бихте го сторили? Не смея да ви помоля. Става дума за мъж на име Тидмарш. Чувал съм, че е свят човек и проповедник, събрал около себе си малкото останали непокварени хора в Оксфорд.

Тя спря и се втренчи в мен.

— Но той е квакер — промълви. — Съзнавате ли какво правите?

— Не ви разбирам…

— Те може и да са Божи люде, но той ги подлага на тежки изпитания. Ако се присъедините към тях, ще се лишите от защитата, които ви дава правото ви по рождение. Ще ви хвърлят в затвора, ще станете жертва на побои, заплюван на улицата. Може да се наложи и да се простите с живота си. Дори да бъдете пощаден, вашите приятели и близки ще ви низвергнат и светът ще ви презре.