Пръстът, който те сочи [bg]

Онемях, поразен от яростта ѝ, и изпитах най-горчиво разочарование. Бедният ми баща! Предала го бе дори онази, която му дължеше безусловно послушание. Вуйчо ми бе съумял да посее враждебност и в нейната душа. Не, аз не я винях. Как би могла една жена да противостои на такива упорити клевети? Винях вуйчо си, който се беше възползвал от отсъствието на баща ми, та да го очерни в очите на онази, длъжна да го защитава докрай.

— Говорите така, че само дето не сте го назовали предател — изрекох, когато главата ми престана да се върти. — Умът ми не го побира!

— Не знам — отвърна тя. — И заради това се старая да вярвам в най-доброто. Преди той да избяга, не го бях виждала близо година и не знам с какво се е занимавал.

— И ви е все едно кой го е наклеветил? Не ви засяга, че Джон Търлоу е на свобода, макар и виновен, а мъжът ви е мъртъв, защото е бил предаден? И не желаете да отмъстите за това?

— Не, не желая. Каквото било, било и нищо не може да се промени.

— Длъжна сте да ми разкажете каквото знаете, колкото и малко да е то. Кога го видяхте за последен път?

Тя дълго гледа огъня, гаснещ в камината, от което стаята вече захладняваше. Този дом винаги е бил леден; дори през лятото в парадните помещения на човек му се налагаше да се загърне в плащ. А сега приближаваше зимата, листата бяха опадали, духаха остри ветрове и в къщата отново се настаняваше пронизващ студ.

Нужно бе немалко уговаряне, преди тя да отговори на въпросите ми за писма и документи, които биха могли да хвърлят светлина върху случилото се в действителност. Не бях забравил за искането на Уолис и ми се щеше да го изпълни, стига да бе по възможностите ми. Майка ми на няколко пъти отказа да отговори, повеждаше разговора в друга посока в опит да ме отклони, но аз настоявах и накрая тя се предаде, като се убеди, че отказът ѝ доникъде няма да доведе. Ала нежеланието ѝ да отговаря беше очевидно и това така и не успях да ѝ простя. Обясних, че ми е нужно да разбера какво е ставало през януари 1660 година точно преди баща ми да избяга и заговорът против него да бъде приведен в изпълнение. Къде е бил? Какво е правил? Какво е говорил? И въобще срещала ли се е с него през онези дни?

Тя отговори утвърдително и че това бил последният път, когато го видяла.

— Чрез доверен приятел получих вест, че баща ти има нужда от мен — подхвана тя. — После той пристигна тук без предупреждение, и то през нощта. Не е водил никакви разговори с вуйчо ти, просто остана тук една нощ и замина.