Пръстът, който те сочи [bg]

А най-доброто на ейла беше, че след като изпи една кварта от него, Сара стана по-разговорлива и отзивчива към въпросите ми. Тук съм записал разговора, доколкото си го спомням. Като я побутнах в нужната посока, тя ми разправи как работи не само у семейство Уд, но и при доктор Гроув. Не вършела кой знае какво за него: разтребвала му стаята, зареждала му огнището с дърва и му приготвяла ваната веднъж на три месеца — славел се като голям чистник, — за което той ѝ плащал щедро. Само дето си бил наумил да я привлече към лоното на господстващата църква.

Подхвърлих, че според мен подобно поведение е лицемерно от страна на Гроув, тъй като се говори, че той е таен папист. Вярвах, че така ще я предизвикам към откровеност, но сбърках: тя се намръщи и поклати глава. Ако било истина, то тя поне не била забелязвала никакви доказателства за това нито в стаята му, нито у самия него.

— И ви принуждава да работите до изнемога?

Тя възрази решително. Напротив, към нея винаги бил добър, макар да забелязвала, че с останалите често е груб. Беше силно загрижена, че скоро щял да получи свещенически пост в провинцията. Неотдавна споделил с нея, че било почти сигурно вече.

Тази новина силно ме огорчи; вече знаех, че Гроув е безупречен последовател на Църквата и вероятно в по-голямо съгласие с каноните ѝ от самия Томас. Изглеждаше, че приятелят ми неоснователно го упреква в плътски грехове. Нито пък момичето би могло да бъде убедено да го обвини срещу пари. Създаваше впечатление, че държи на честта.

— Но той надали е подходящ за енорийски свещеник — казах. — Твърде дълго е бил в университета. Иначе би бил предпазлив да не наема за прислужница красиво момиче. Няма как да не тръгнат приказки.

— Ако няма повод за приказки, кой би си направил труда?

— Не знам. Според моя опит такава подробност не спира клюкарите. Но кажете, каква е тази ваша репутация, че трябва да ви избягвам? — попитах, като си помислих, че ако тръгне слух как Гроув е взел под крилото си сектантка, и това би могло да свърши работа.

И тя ми разправи нещичко за баща си, за това какво е вършил по време на войната, като обрисува по мое мнение портрет на злодей, какъвто светът не е виждал: бунтовник, атеист, подстрекател. Дори и от нейния разказ прозрях как единственото в негова полза бе очевидната му храброст. Тя дори не знаела къде е заровен — заради отвратителните му деяния не бил удостоен дори с гроб в осветена земя. В това отношение поне имахме нещо общо с нея.

Струва ми се, тя вече ме бе превзела с очарованието си, тъй като изпитвах странно влечение към нея въпреки волността на думите ѝ, която би трябвало да ме постави нащрек. В съдбите ни имаше сходство. Тя работеше при Гроув. Аз бях расъл като негов ученик. Бащите и на двамата ни се бяха ползвали с лошо име и въпреки че при моя това бе незаслужено, разбирах какво е да носиш подобно проклятие на плещите си. За разлика от много сектанти, в очите ѝ не светеше фанатичен огън, нито в изражението и поведението ѝ се долавяше мрачност. Не беше и грозна, каквито бяха повечето от тях, обърнали души към Исус, защото никой смъртен не бе пожелал телата им. Хранеше се с учудваща вродена изисканост и носеше добре изпития алкохол. Рядко бях имал случай да разговарям с жени: или се намираха под строг надзор, или бяха с твърде ниско положение, та да ги заприказвам, а познанството ми с блудницата по пътя към Тънбридж Уелс ме бе оставило уязвен заради насмешката ѝ към мен.