Пръстът, който те сочи [bg]

Тя не възрази дори само от приличие и веднага ми ги подаде.

— Много любезно от ваша страна — каза с видимо облекчение. — Никак не обичам този ден от седмицата. Стига да не ви отклонявам.

— Не, по път ми е.

— Как така знаете къде отиваме?

— Няма значение — побързах да замажа грешката си. — Без друго нямам какво да правя и на драго сърце бих отнесъл товара ви чак до върха на Хедингтън Хил просто заради удоволствието от компанията ви.

Тя отметна глава назад и се разсмя.

— Ясно е, че наистина нямате какво да правите. За щастие няма да злоупотребя чак толкова с добрината ви, отивам до улица „Мъртън“.

Кошниците се оказаха страшно тежки и почти се ядосах на момичето, задето ми връчи и двете с такава готовност. Едната щеше да ми е предостатъчна. Нещо по-лошо, наблюдаваше ме с прикрита насмешка как се боря с тях, докато тя ги бе носила с лекота.

— Добре ли се отнасят с вас там? — попитах задъхан, а тя вървеше до мен с лека и уверена крачка.

— Госпожа Уд е добра господарка — отговори. — Нямам от какво да се оплача. Защо? Да не се каните да ми предложите работа?

— Не, прислужница не ми е по джоба.

— Вие сте студент, нали?

Кимнах. Предвид плаща ми, който плющеше под силния вятър, заплашващ да отнесе униформената ми шапка в канавката, догадката ѝ не блестеше с проницателност.

— Към духовен сан ли се стремите?

— Не, опазил ме Бог — засмях се.

— Нима не одобрявате Църквата? Или разговарям с таен католик?

При тези думи пламнах от гняв, но навреме си припомних, че не съм посветил сутринта на развлечения.

— Нищо подобно — отсякох. — То се знае, грешник съм, но не чак такъв. Отчуждението ми има съвсем друга причина. Но с никакви действия не съм съгрешил.

— Поздравявам ви.

Въздъхнах тежко.

— А аз не се поздравявам. Има група богобоязливи хора, с които бих искал да общувам, но те не биха и помислили да ме допуснат. И не ги виня.

— А кои са те?

— По-добре да не ги назовавам.

— Рискувайте поне да ми кажете защо няма да сте добре дошли там.

— Такъв като мен? — възкликнах. — Кой би приел човек, затънал във всевъзможни безобразия? Искрено се разкайвам за тях, но не мога да залича онова, което е било.