Зодия убиец [bg]

Коул видя как Макдугъл издърпа назад ударника на пистолета. Грешка номер две.

— Не тук — каза му той. — В уличката.

Усети напрежение в действията му. Кевин размаха пистолета към Фин и момичето.

— Към уличката — нареди. — Адвокатът не се подчини. — Веднага — Кевин се прицели в главата на момичето. — Тръгвай или ще я застрелям.

— Пусни я да си върви — каза Фин.

— Като дойдеш в уличката.

Изражението на момичето се промени. Коул очакваше да види страх, самосъжаление — така реагираха повечето хора, когато видеха срещу себе си насочено дулото на пистолет. Не и тази обаче. Чертите й станаха по-твърди и по-сурови. Нямаше страх, само гняв. Той изпита възхищение от самообладанието й. Тя погледна към адвоката, а той само поклати глава.

— Ще вървя — каза Фин.

— Не! — извика момичето.

— Всичко ще е наред — отвърна той.

— Тръгвай с него — нареди й Макдугъл.

— Каза, че ще я пуснеш — протестира адвокатът.

— Да, ще я пусна, но не и преди да свърша с теб. Така ще съм сигурен, че няма да направиш някоя глупост. — Макдугъл сграбчи момичето и го бутна да върви към уличката. — Тръгвай!

Четиримата влязоха в уличката. Тъй като наредените покрай стената боклукчийски кофи не оставяха много свободно място, трябваше да минат в колона по един. Първи беше Фин, след него вървеше момичето, после Макдугъл и накрая Коул. Дишането на Коул беше спокойно, пулсът — нормален. За разлика от останалите.

След като минаха покрай кофите, уличката се разшири. Фин и момичето застанаха един до друг.

— Можем да поговорим за това — каза адвокатът.

Загуба на време и сили. Макдугъл не беше с достатъчно ясно съзнание, за да преговаря.

— За какво? — изхриптя Кевин. — За това, че продаде баща ми ли?

— Не знам за какво говориш.

— Има запис от видеокамерата! Да не мислиш, че съм толкова тъп! — Той се приближи и опря дулото на пистолета в брадичката на Фин. После го плъзна нагоре, докато дулото не се озова до лявата ноздра на адвоката. Натисна дулото и се наложи Фин да наклони назад главата си, за да не нарани носа му. — Още ли мислиш, че съм глупав?

Адвокатът преглътна тежко, но не започна да умолява Макдугъл. Само го погледна в очите и каза:

— Пусни момичето.

Макдугъл отстъпи назад, като държеше на прицел адвоката, и се изкиска:

— Не знаеше, нали? Не знаеше за камерата. Мислеше, че ще се измъкнеш, че ще ти се размине. Че ще откраднеш безнаказано информация от баща ми и ще я предадеш на полицията. Мислеше, че той няма да разбере?