Красива мистерия [bg]

— Той не го е искал — каза Бовоар. — Ненавиждаше цялата церемония по награждаването.

— Тогава защо го прие? Винаги имаме избор, Жан Ги. Наистина.

— Той си заслужи медала — каза Бовоар. — Спаси живота на повече хора, отколкото…

— Отколкото отне? Да. Може би. Но не спаси теб. Можеше да те спаси, но избяга. Ти го знаеш. Аз го знам. Той го знае.

— Не можеше да постъпи иначе.

— Да, да, знам. Нямал е друг избор.

Франкьор погледна внимателно Бовоар, сякаш се опитваше да вземе някакво решение.

— Възможно е да ви харесва. Както харесва колата си или удобен костюм. Вие сте му удобен. Има полза от вас. — Франкьор замълча. — Но това е всичко. — Говореше тихо, убедително. — Никога няма да бъдете негов приятел. Никога няма да бъдете нещо по-различно от удобен подчинен. Кани ви в дома си, държи се с вас като с роден син. А после ви оставя да умрете. Не се заблуждавайте, инспекторе. Никога няма да станете член от семейството му. Той е от "Отремон". А вие? От Източен Монреал, нали? Балконвил? Той е учил в Кембридж и университета "Давал". Вие сте завършили някакво скапано държавно училище и сте играли хокей на улицата. Той цитира поезия, а вие не я разбирате, нали?

В тона му имаше топлота.

Бовоар кимна неохотно.

— Нито пък аз — каза Франкьор с лека усмивка. — Знам, че след онази злополучна атака сте се разделили с жена си. Съжалявам, че навлизам в толкова лична тема, но се чудех… — Гласът му заглъхна и лицето му доби почти засрамено изражение. После улови погледа на Бовоар и го задържа за момент. — Реших, че вече имате нова връзка. — Щом видя реакцията на Бовоар, Франкьор веднага вдигна ръка. — Знам, не ми влиза в работата. — Но продължи да го гледа в очите и заговори още по-тихо: — Внимавайте. Вие сте добър полицай. Смятам, че можете да направите успешна кариера, ако ви бъде дадена възможност. Ако се откъснете от опеката му. Виждал съм ви как пишете съобщения и се стараете той да не ви види.