Бесплатная библиотека
Читайте книгу на сайте или телефоне
Торбарите [bg] - Читать Любимую Русскую Полную Книгу 👉 Read-E-Book.com

Торбарите [bg]

Электронная книга - «Торбарите [bg]». Краткое содержание книги:

… А зад армиите на севера дойде друга армия мъже. Прииждаха на стотици, макар че всеки пътуваше сам. Идваха пешком, на катъри, на коне, със скърцащи дилижанси или в луксозни карети. Бяха всякакви на вид и ръст и от различни националности. Носеха черни дрехи, обикновено покрити със сивия прах на пътя и черни, широкополи шапки, за да скриват белите си лица от горещото, недружелюбно слънце. А на гърба им, или върху седлото, или върху дилижанса, лежеше неизменната стара, избеляла торба, съшита от извехтелите парцаливи останки от някогашни черги, в които съхраняваха всичките си ценности на света. Оттук дойде и името им — торбарите. … Те яздеха по прашните пътища и улици на изтощената южняшка земя, с плътно свити уста, а очите им шареха, търсеха, пресмятаха, оценяваха стойността на това, което бе останало след опустошителната война. … И все пак, не всички от тях бяха лоши, така както не всички мъже, без изключение, са лоши. Някои от тях дори се научиха да обичат земята, която бяха дошли…
1 ... 107 108 109 110 111 112 113 114 115 ... 299
Перейти на страницу:

— Вашата приятелка не е отговорът — каза той. Тя го изгледа.

— Пеги няма нищо общо с това. Тя ми е добра приятелка. Нищо повече.

Той се усмихна многозначително.

— Забравяте, че сте във Франция? Няма нищо лошо, разбираме тези неща. Обаче не разбирам вас. Вие не сте типът, който живее така.

Тя усети как лицето й вече пламти.

— Не мисля, че е много красиво от ваша страна.

Той се засмя.

— Не е — призна искрено. — Но не ми се иска да ви гледам как се похабявате.

— Мислите, че би било по-добре, ако ходех да спя с някой недодялан хлапак, който не знае нищо и пет пари не дава какво чувствувам? — запита ядовито тя.

Той поклати глава.

— Не. Съвсем не. Искам да легнете не с друг, а с мен.

— Кое ви кара да мислите, че с вас би било по-различно?

Той я погледна в очите.

— Това, че аз съм мъж, а не младеж. Защото искам да ви създам удоволствие. Младежите са като бикове: мислят само за себе си. В това сте права. Но това още не ви дава право да мислите, че само жените знаят как се прави любов. Има и мъже, които държат сметка за чувствителността.

— Като вас например? — попита саркастично тя.

— Като мен. Мислите ли, че се срещам непрестанно с вас само от интелектуален интерес?

Изведнъж тя се разсмя.

— Поне сте искрен.

— Голям поклонник съм на истината.

Няколко месеца по-късно, един дъждовен следобед, тя влезе в апартамента му и стана точно както казваше той. Беше внимателен и нежен и никак не я заболя. И през цялото време усещаше силата си, силата да го доведе до краен екстаз, от който нямаше връщане, силата, която не можеше да се превърне в ужас за нея, защото можеше да направлява нея или него.

Загледа го как си закопчава ризата пред огледалото.

— Жак?

— Какво има, сладка моя? — обърна се той.

Тя протегна ръце към него.

— Ела тук, Жак.

Той отиде до леглото. Бързо се наведе и целуна голите й гърди.

— Когато се любиш, мила — каза той, — зърната ти набъбват като узрели морави сливи. Сега са като дребни рози и макове.

— Беше както каза, че ще бъде, Жак.

— Радвам се.

Тя хвана здравите му, загорели ръце в своите и ги загледа. Златната брачна халка блесна в очите й. Вдигна поглед към лицето му.

— Мисля, че с удоволствие ще ти стана метреса — прошепна тихо тя.

— Bon — каза той. — Надявах се да се съгласиш. Затова наех този малък апартамент. Можеш да се настаниш още тази нощ.

Тя се удиви.

— Да се преместя тук?

Той кимна.

— Ако не ти харесва, мога да намеря друг.

— Но аз не мога! Какво ще стане с Пеги?

— Какво да стане с нея? — Той сви рамене. — Тази история е fini.

— Не можем ли да караме така? Ще се срещам с теб тук, когато пожелаеш.

— Искаш да кажеш, че няма да дойдеш тук?

Тя поклати глава.

— Не мога. Какво ще прави Пеги? Тя се нуждае от помощта ми за поддържането на апартамента. Освен това, ако баща ми разбере, ще ме убие.

— А не се тревожи, че живееш с тази… с тази lesbienne? — горчиво запита той.

— Ти не познаваш баща ми. Там в Бостън въобще не мислят за такива неща.

— Той за каква я смята?

— Каквато винаги е била — отговори тя. — Моя учителка, моя компаньонка.

Той се изсмя.

— Да, наистина ти е била учителка.

— О, Жак — каза тя огорчено. — Недей разваля всичко. Защо да не можем да продължаваме така?

Той я погледна.

— Значи не искаш да се преместиш тук?

— Не мога — повтори тя. — Не разбираш ли, не мога.

Той се изправи и отиде до гардероба. Дозакопча си ризата и взе връзката.

— Не виждам каква е разликата. В края на краищата, ти си женен. Колко време мислиш, че ще можеш да отделяш за тук?

Той я изгледа.

— Това е съвсем друго — рече хладно той.

— Друго ли? — викна гневно тя. — Защо да е друго за теб, а за мен не?

Той впи поглед в нея.

— Един мъж може да изневерява на жена си, както и тя на него, ако има желание за това. Но мъжът никога не може да изневери на любовницата си, нито на жената на своя любовник.

— Но Пеги не е мъж!

— Не, не е — каза навъсено той. — Тя е нещо по-лошо от мъж. Рина го изгледа за миг. После гордо вдигна глава.

1 ... 107 108 109 110 111 112 113 114 115 ... 299
Перейти на страницу:
0
Сюжет
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
0
Атмосфера
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
0
Главный герой
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
0
Общее впечатление
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
Итоговая оценка: 0.0 из 10 (голосов: 0 / История оценок)