Отвличането [bg]

Джон се облегна и въздъхна. Бен беше прав, той не раз­бираше от подобни работи. Беше толкова неумел в мъжки­те дела. Спомни си думите на майка си: Прави точно как­вото Бен ти казва и може да си върнем Грейси. Това е не­говата работа.

Джон изгълта отвратителното кафе - тези хора не бяха ли чували за „ Старбъкс “? Отвън гражданите на Бонърс Фери се разхождаха безгрижно, несъзнаващи факта, че в то­зи момент дъщеря му е заложница в планините на север от града.

- Бен, мислиш ли, че Грейси е добре?

- Жива е, Джон.

- Мислиш ли, че тези мъже... нали знаеш... мислиш ли че...

Очите на Бен станаха жестоки.

- Не казвай това, Джон. Дори не си го помисляй.

- Не мога да спра да мисля за това, Бен... и да се питам дали някога ще бъде същата.

- Джон, чуй ме. Каквото и да са й сторили, ние ще й по­могнем да го преживее. Тя е силна. Ще я заведа в Таос. Ще живее с мен, докато не стане готова отново да се върне сред хората.

Бен стисна челюсти и се загледа през прозореца.

- Бен, искам да убия тези мъже.

- Ако се наложи да се убива, ще го направя аз. В това съм най-добър.

Бен рязко стана и излезе. Джон скочи и хвърли една десетдоларова банкнота на масата. Отвън огледа улицата и ви­дя Бен на една пряка разстояние. Затича се да го настигне.

- Какво става? - попита той.

- Мъжът отпред - руса коса, камуфлажни панталони, метър и осемдесет, деветдесет-сто килограма.

Русият мъж влезе в магазин за цигари. Джон и Бен сед­наха на пейка пред магазина. Приличаха на двама приятели, които се наслаждават на слънчевия пролетен ден, а не на ба­ща и син, които търсят мъжете, отвлекли момиченцето им. След десетина минути мъжът излезе от магазина с пура в уста и тръгна по тротоара. Те го последваха.