![Отвличането [bg] - Читать Любимую Русскую Полную Книгу 👉 Read-E-Book.com](/uploads/posts/books/9/2/0/2/otvlichaneto-bg-download.jpg)
Отвличането [bg]
- Автор: Хименес Марк
- Год: 2007
- Язык: болгарский
- Год: Обсидиан
- ISBN: 789547691438
- Переводчик: Екатерина Йорданова
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Отвличането [bg]». Краткое содержание книги:
Езикът му докосва тила й, нежно и възбуждащо. Ще й се да го попита кой го е научил на всичко това, но не иска той да спира. Протяга ръка назад и хваща хълбока му, който е по-стегнат, отколкото тя си спомня. Цялото му тяло е стегнато и жилаво. Да не би малкият й компютърен специалист да е тренирал в салона на компанията?
Ръката й се плъзга по тялото му. Готов е. За нейна изненада тя също е готова. Насочва го в себе си и от устата й се изплъзва стон. Обръща се по корем и свива крака под тялото си. Джон коленичи отзад и прониква в нея, после се отдръпва и пак се притиска, тласъците му се усилват, постепенно той започва да прониква мощно и дълбоко и тя усеща как напрежението нараства в нея, облива я горещина и крайчетата на нервите й се възпламеняват... то всеки момент ще се случи, о, боже, тя е на ръба да пропадне в блажените дълбини на оргазма за първи път от...
И миналото й се завръща, прогонва настоящето, превзема съзнанието й и сковава тялото й. За нея всичко приключи. Няма да получи оргазъм тази вечер, никога няма да получи оргазъм.
Обсебена е от миналото.
Елизабет се събуди и по лицето й се стичаха сълзи. Захлипа неудържимо. Грейс беше изчезнала, а тя обвини Джон.
Сега Джон също го нямаше. Джон, който обичаше Грейс толкова, че да последва един пияница чак в Айдахо, надявайки се противно на всякаква логика, че може да е още жива. Беше загърбил един милиард долара, за да открие дъщеря си. Беше заложил всичко заради нея. Беше направил каквото би направил един мъж. Никога не беше отдавала дължимото на Джон Брайс като мъж и никога не беше го обичала достатъчно като съпруг.
Той заслужаваше повече.
Бяха се сблъскали преди десет години в Министерството на правосъдието. Буквално. Той вървеше с наведена глава и се блъсна в нея, събаряйки я на земята и разпилявайки документите й. Тя му хвърли само един поглед и реши, че е от студентите, които наемаха почасово. Той обаче обясни, че има докторска степен по алгоритми от Масачусетския технологичен институт. Беше дошъл във Вашингтон като консултант по някакъв правителствен проект, свързан с компютърната система на министерството. Изглеждаше странен, но безобиден.
Но ето че започна да я преследва. Чрез електронната поща. На следващия ден и на всеки следващ ден оттогава. Всеки път, когато пристигнеше на работа, в пощата й се мъдреше ново писмо. Кой знае защо, тя не настоя той да спре да й пише. Кой знае защо, дори започна да очаква писмата му с нетърпение.
И тогава злото дойде.
След това тя започна да потъва в депресия и мисли за самоубийство и убийство. Католическата й вяра - макар и неприлагана дели двайсет години - не й позволяваше да избере нито един от тези варианти за бягство. За един католик самоубийството означаваше вечно проклятие, а убийството - доживотно чувство за вина. Точно когато мислеше, че за нея няма надежда, той застана на вратата на кабинета й. Тя заведе Джон Брайс на вечеря, напи го и го използва. Беше бременна, когато му предложи да се ожени за нея.
Беше обичал детето й повече от себе си.
Елизабет Брайс избърса лицето си и взе решение: щеше да обича съпруга си. Но не можеше да го обича, докато я обсебваше миналото. Тя седна. Има само едно място, където можеш да отидеш, когато те обсеби злото.
- Айдахо! - изкрещя шерифът. - Всички откачалки идват в Айдахо!
Кръжаха над поредния лагер. Първите три на запад от града отдавна бяха изоставени. Бен гледаше през бинокъла, надвесен през отворената врата: десетина хижи, изпотрошени коли и разглобен автобус, повдигнат на бетонни тухли; дърва за огън, изтърбушено канапе пред една от хижите и фотьойл пред друга; тънка струйка дим се издигаше от елен на шиш, който се печеше над открито огнище. Край него стоят трима мъже, пет жени и четири деца, точно като във филма „Избавление“.
Никъде обаче не се виждаше бял ван.
Бен искаше да огледа по-добре и извади сваления мерник на пушката си. През силната оптика той можеше да разбере дали някой мъж се е бръснал с бръснач или с електрическа самобръсначка. Мъжете в този лагер изобщо не се бяха бръснали. Имаха бради и сплъстени дълги коси, никъде не зърна къси руси кичури; носеха дънки и тениски, а не камуфлажни дрехи. Наоколо не се виждаха оръжия или амуниции. Тези тук не бяха бивши войници, още по-малко бивши зелени барети.