Бесплатная библиотека
Читайте книгу на сайте или телефоне
READ-E-BOOK » Триллеры » Отвличането [bg]
Отвличането [bg] - Читать Любимую Русскую Полную Книгу 👉 Read-E-Book.com

Отвличането [bg]

Электронная книга - «Отвличането [bg]». Краткое содержание книги:

Ако похитителят на детето ти не желае 25 милиона долара откуп, какви тогава са мотивите му? Десетгодишната Грейс притежава необикновен спортен талант – тя е звездата на момичешки футболен отбор. Когато след един мач Грейс е отвлечена от стадиона, майка й, преуспяваща адвокатка, прави нечувано предложение - награда от 25 милиона долара. Семейството разполага с тези пари, защото бащата е компютърен гений, чиято фирма струва на борсата един милиард. Но по всичко личи, че целта на похитителя не е да получи откуп. Родителите на Грейс заживяват с кошмара на подозрението, че тя е мъртва. ФБР прекратява издирването. Единствено Бен Брайс, ветеран от Виетнамската война, който удавя демоните от миналото си в алкохол, е убеден, че внучката му е още жива. Той тръгва да я търси заедно с баща й и ако трябва да елиминира някои “пречки” по пътя си, Бен няма да се поколебае.
1 ... 113 114 115 116 117 118 119 120 121 ... 141
Перейти на страницу:

- Починал е в Мексико. Знаете ли нещо за процеса сре­щу него?

- Съвсем малко, беше заради някакво клане във Виетнам.

- Да, в Куанг Три. Полковник Брайс е свидетелствал срещу него.

- Само не ми казвайте, че този майор е бил част от от­ряда с кодово название „Пепелянка“?

- Той го е ръководел.

- По дяволите! Полковник Брайс откри лагера им. Каза, че става въпрос за стари сметки.

- Синът на майор Уокър е отвлякъл Грейси, но не зара­ди полковник Брайс. Отвлякъл я е, защото майка й е била един от прокурорите на процеса срещу баща му. Всички останали са мъртви, освен мисис Брайс и президента.

- Президентът?

- Да, президент Маккой. Тогава е бил директор на ФБР.

- Е, полковник Брайс откри вашия човек и това като че ли е добре.

- В какъв смисъл?

- Защото не трябва да играе по правилата ви.

- Индианска територия, лейтенант, сами създаваме пра­вилата си. Правило номер едно е да не следваме тъпите пра­вила за бойно поведение и особено правилото, че не можем да стреляме по врага си, ако първо той не стреля по нас. Ни­кой не може да стреля безнаказано по отряд „Пепелянка“. Убиваме го, преди той да ни убие.

Правило номер две. Всички изглеждат еднакво - врагът, който би трябвало да убиваме, и цивилните, които би тряб­вало да спасяваме. Войниците от Северновиетнамската армия са в униформа, но не и тези от Виетконг. Те са партизани, бащи и синове на селяни. Навън в джунглата не знаеш дали някой селянин ще те поздрави с добре до­шъл, или ще те застреля. Ако се съмняваш, просто гръм­ни жълтата муцуна.

Правило номер три. Съвестта е опасно нещо по време на война. Съвестта ти може да бъде причина за смъртта ти, но това си е твой проблем. Но съвестта ти може да застраши другарите ти от отряда, а това вече е мой проблем. Затова остави съвестта си тук, в Сайгон. Не я взимай с теб в джун­глата. Там няма добро и зло. Там можеш само да убиеш вра­га или да се върнеш вкъщи в чувал.

Майорът привършва яденето си и побутва чинията си встрани.

- Правило номер четири, най-важното: не водиш тази война в името на американския народ. На тях не им пука за теб, за тази война или за тези хора, нито пък за комунисти­ческата заплаха. Те са си вкъщи, пушат трева и правяг любов, а не война и се наслаждават на мира и благополучието, кое­то им осигуряваме. Никога не очаквай подкрепа от цивилни­те. Водиш тази война заради армията си. Армията от Уест Пойнт. Защото на твоята армия й пука за тази война и иска да спре комунизма на седемнайсетия паралел. Твоята армия знае, че американските граждани няма да подкрепят битката срещу комунизма по света, докато руските атомни бомби не се взривят над Ню Йорк. Тогава ще дойдат да ни плачат да ги спасим, да им запазим мира и благоденствието и да се бием за свободата им. А ние го нравим в този момент, но те прос­то не го знаят. Армията обаче го знае. Твоята армия ще стои зад гърба ти, твоята армия никога няма да те предаде.

Кристално сините очи на майора се впиват в очите на Бен.

- И ти, лейтенант Бен Брайс, никога не трябва да преда­ваш армията си.

- Да, сър.

1 декември 1968 година. В американския бар на Ту До Стрийт в Сайгон се чуват звуците на рокендрол, хихикането на азиатски куклички и пиянските викове на американски войници. Лейтенант Бен Брайс изпитва страхопочитание пред мъжа срещу него. Чарлс Удроу Уокър е завършил Ака­демията петнайсет години преди Бен, но Бен знае всичко за него, както и всички кадети, постъпили в академията след майора. Всички смятат, че Чарлс Удроу Уокър е следващият Макартър.

- Взех те в отряда ми - продължава майорът, - защото командирът ти във Форт Браг смята, че си най-точният снайперист, когото някога е виждал. Получи татуировката с пепелянка, сега получаваш това.

Майорът бутна един продълговат плосък пакет през ма­сата към Бен.

- Добре дошъл в отряд за специални операции „Пепе­лянка“.

Бен отваря пакета. Вътре има лъскав нож „Бауи“ с над­пис ПЕПЕЛЯНКА върху трийсетсантиметровото острие.

- Всички войници от отряд „Пепелянка“ носят ножове „Бауи“. Наръгай някой с дръпнати очи и със сигурност ще му развалиш деня.

- Да, сър.

Майорът подава на Бен карта за самоличност със сним­ка на Бен, името му, ранга, кръвната група и серийния но­мер. На картата с тъмен шрифт пише:

ВОЕННО УПРАВЛЕНИЕ ВИЕТНАМ

ОТРЯД ЗА СПЕЦИАЛНИ ОПЕРАЦИИ

ЧОВЕКЪТ С ТАЗИ САМОЛИЧНОСТ ДЕЙСТВА ПОД ПРЕ­КИТЕ ЗАПОВЕДИ НА ПРЕЗИДЕНТА НА СЪЕДИНЕНИТЕ АМЕРИКАНСКИ ЩАТИ! ДА НЕ СПИРАН ИЛИ РАЗПИТВАН!

1 ... 113 114 115 116 117 118 119 120 121 ... 141
Перейти на страницу:
0
Сюжет
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
0
Атмосфера
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
0
Главный герой
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
0
Общее впечатление
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
Итоговая оценка: 0.0 из 10 (голосов: 0 / История оценок)