![Отвличането [bg] - Читать Любимую Русскую Полную Книгу 👉 Read-E-Book.com](/uploads/posts/books/9/2/0/2/otvlichaneto-bg-download.jpg)
Отвличането [bg]
- Автор: Хименес Марк
- Год: 2007
- Язык: болгарский
- Год: Обсидиан
- ISBN: 789547691438
- Переводчик: Екатерина Йорданова
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Отвличането [bg]». Краткое содержание книги:
Скоро летяха над следващия лагер, на стотина метра от върховете на дърветата. Този не беше толкова голям: състоеше се от седем хижи и няколко автомобила, но нямаше бял ван. Бен веднага забеляза какъв ред цари. Хижите бяха подредени като бараки в казарма, с лице към покрита с чакъл площ, където бяха паркирани колите. Дори отвисоко се забелязваше охранителен периметър, насипи, разположени на петдесетина метра един от друг, които образуваха полукръг на стотина метра надолу по склона. На определено разстояние по черния път, виещ се в планината към лагера, имаше ръчно изкопани ровове, върху които бяха сложени метални плочи; ако плочите се махнеха, всички коли щяха да затънат в рововете, освен може би танк „Патън“. Рововете по пътищата бяха стандартна военна тактика на Виет- конг.
Този лагер беше подготвен за битка.
Бен го разгледа с бинокъла и огради местонахождението, отбелязано на картата с името Ред Ридж. Досети се, че това е лагерът, който търсят - заради охранителния периметър, рововете по пътя и заради едно желязо за жигосване.
Специален агент Джан Йоргенсон изтича от сградата на ФБР и пресече улицата до колата си, оставена на паркинга. Щеше да прекара остатъка от съботния ден в Поуст Оук, щата Тексас.
Майор Чарлс Удроу Уокър беше мъртъв. Синът му също се смяташе за мъртъв. Син, който би трябвало да е на двайсет и четири години, горе-долу на възрастта на похитителя. Син, който имаше руса коса и сини очи, точно като похитителя. Син, който беше с телосложението на похитителя според първоначалните свидетелски показания на треньора.
Оставаше липсващият пръст.
Бен разкопча колана си и скочи от хеликоптера, преди той да докосне пистата. Наведе се, за да не го ударят въртящите се перки, и изтича до колата на шерифа. Разгъна картата на задния капак.
- За колко време се стига до този лагер? - попита той шерифа.
- Предполагам, за около час, зависи колко разкалян е пътят. Видя ли нещо?
Бен кимна.
- Желязо за жигосване до вратата на една от хижите.
- Желязо за жигосване?
- Отрядът на зелените барети носеше същото това желязо, с формата на змия.
- И?
- Виетконговците бяха будисти и конфуцианци. Вярваха, че ще прекарат вечността с предците си, но при условие, че получат подходящо погребение. Ако не бъдат погребани или телата им са осакатени, няма да има среща с предците. Затова специалните отряди отрязваха ушите им или други части на тялото, белязваха ги по някакъв начин. Отряд „Пепелянка“ жигосваха челата им. Психологическа война.
- По дяволите - изсумтя шерифът. - А как са нагорещя- вали желязото насред джунглата?
- Запалвахме няколко експлозива С-4. Не избухват без детонатор.
Шерифът се облегна на колата, свали шапката си и прокара ръка през косата си.
- Чувах за такива извращения, но реших, че са просто слухове.
- Вярно е. - Бен се обърна към картата. - Аз бях в отряд „Пепелянка“.
Шерифът помълча, но накрая отсече:
- И все пак, полковник, ще ми е нужно нещо повече от желязо за жигосване, за да издействам заповед за арестуване.
- Не ми трябва заповед - отвърна Бен.
Треньорът Уоли обядваше с жена си и дъщеря си в кухнята, преди да застъпи на смяна в „Тако Хаус“. От мястото си на масата той погледна през прозореца. Видя как черният седан паркира в алеята. Видя младата жена да излиза от колата. Видя също и как си облича якето, за да прикрие пистолета на кръста си. Уоли Фейгън остави вилицата и побутна чинията си.
- Аз съм агент Джан Йоргенсон от ФБР - каза жената и Уоли Фейгън осъзна, че е избрал грешния път. Тя беше дошла да разбере истината и той щеше да й я каже. И животът му щеше да се промени завинаги.
- Бен, ако си сигурен, че е там, тогава да тръгваме да си я вземем!
Джон седеше срещу Бен на масата до прозореца в местния ресторант за бързо хранене на Мейн Стрийт. Бен клатеше глава.
- Джон, не можем просто да отидем горе в планината и да почукаме на вратата. Те няма да ни я дадат ей така. Ние ще трябва да си я вземем. А това е нощна операция.
- Тогава веднага щом се стъмни. Да не губим повече време в „Ръстис“.
- Синко, отиваме в „Ръстис“ с отчаяната надежда да извадим късмет в събота вечер и да получим малко повече информация за тези мъже. Ще се качим в планината след по лунощ, ще огледаме лагера, ще планираме нападението и ще действаме на развиделяване. Трябва да ги изненадаме и не можем да рискуваме, докато Грейси е там.