Вечната нощ [bg]

Ти ми бе отнет по възможно най-жестокия начин. Вече близо две години страдам за теб, опитвам се да намеря как да те осво­бодя от лапите на онези, които те държат. Ти ме мислиш за мър­тъв, но не съм. Още не. Живея. И живея за теб.

Пиша ти това писмо, за да го прочетеш, ако ме надживееш и ако Господаря също ме надживее. В този случай - който за мен е възможно най-лошият сценарий - аз ще съм извършил страшно престъпление срещу човешкия род, или каквото е останало от него. Това означава, че ще съм заменил последната надежда за сво­бода на нашата покорена раса, срещу това ти да останеш жив, синко. И не просто жив, а човешко същество, непревърнато от вампирската зараза, разпространявана от Господаря.

С цялото си сърце се надявам досега да си осъзнал, че Господаря представлява злото в най-низката му форма. Има една голяма мъдрост, която гласи: „Историята се пише от победителите.“ А,нес аз не пиша за историята, а за надеждата. Някога живеехме заедно, Зак. Животът ни бе прекрасен; включвам и майка ти в това. Моля те, помни този живот, слънчевата светлина, смеха и простите радости. Такова беше твоето детство. Ти може би бъркаш относно това кой истински те обича и ти желае добро­то - напълно разбираемо и простимо е, защото беше принуден да пораснеш прекалено бързо. Аз ти прощавам всичко. Моля те и ти да ми простиш предателството, което ще извърша заради теб. Моят собствен живот е нищожна цена за твоя, но животът на приятелите ми и бъдещето на човешкия род е огромна цена.

Много пъти губех надежда в себе си. Но никога не загубих на­дежда в теб. Съжалявам само, че няма да видя мъжа, в който ти ще се превърнеш. Моля те, позволи моята жертва да те направля­ва по пътя на доброто.

И сега ми остава да кажа друго важно нещо. Ако планът се осъ­ществи, от което - както казах - се боя, значи ще бъда превър­нат. Ще бъда вампир. И трябва да разбереш, че заради обичта ми ще дойда като вампир за теб. Това никога няма да спре. В случай че вече си ме убил, преди да прочетеш това писмо, то знай, че ти благодаря. Хиляди пъти ти благодаря. Моля те да не изпитваш нито вина, нито срам, а само задоволство от стореното добро. Така ще намеря покой.

Но ако по някаква причина още не си ме освободил, моля те да го направиш при първа възможност. Това е моята последна молба. Ще поискаш да освободиш и майка си. Ние те обичаме.

Ако намериш този дневник на мястото, където смятам да го оставя - на твоето легло в къщата на майка ти на улица „Кел- тън“ в Удсайс в Куийнс - значи под леглото ще откриеш торба със сребърни оръжия. Надявам се те да направят пътя ти в новия свят по-лек. Само това мога да ти оставя в наследство.

Светът е жесток, Закари Гудуедър. Дай всичко от себе си, за да го направиш по-добър.