![Приливът на тайните [bg] - Читать Любимую Русскую Полную Книгу 👉 Read-E-Book.com](/uploads/posts/books/9/1/5/4/prilivt-na-tajnite-bg-download.jpg)
Приливът на тайните [bg]
- Автор: Шелдон Сидни, Бэгшоу Тилли
- Год: 2014
- Язык: болгарский
- Год: Бард
- ISBN: 9789546554888
- Переводчик: Анета Макариева-Лесева
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Приливът на тайните [bg]». Краткое содержание книги:
— После се случи инцидентът с горката Рокс — каза Теди. — Откровено казано, след това забравих за Бийзли. Роксан погълна цялото ми внимание.
— Забравил си? — попита Ангъс.
— Опасявам се, че да. Годините минаваха. Нямах причина да го помня. Бийзли беше мъртъв и погребан и тайната беше запазена. Не мислех, че съм го оставил толкова близо до мястото на павилиона, но явно не съм преценил. Във всеки случай бях го заровил много дълбоко, така че да не го надушат животните. Майкъл сигурно е открил трупа и го е преместил.
Алексия взе да клати глава. Трябваше да вярва поне в невинността на Майкъл.
— Не. Щеше да каже нещо.
Теди отвърна внимателно:
— Предполагам, че е познал часовника и е събрал две и две. Спомни си, че Майкъл знае, че ти си прогонила Бийзли, не аз. Така се бяхме разбрали. Заради Рокси. Майкъл вероятно е решил, че ти си го подредила така, и се е опитвал да те предпази, Алексия.
Алексия започна отново да крачи, все по-бързо и по-бързо, почти подтичваше. Теорията на Теди звучеше ужасяващо правдоподобно.
„Майкъл катастрофира със съзнанието, че аз съм го направила. Че аз съм екзекутирала онова момче съвсем хладнокръвно. Затова е бил толкова разсеян. Мисли ме за убийца, а сега може би няма да имам шанс да му обясня“.
Ангъс Грей се опита да подходи практично.
— Добре, Теди. Е, беше много откровен. Във връзка с присъдата, мисля, че най-важно ще бъде да признаеш всичко открито и да покажеш, че искрено съжаляваш за извършеното.
Теди го погледна объркано.
— Да съжалявам ли? Защо трябва да съжалявам, Ангъс? Мой дълг, моя цел в живота е да предпазвам семейството си и да съхраня доброто име на рода Де Вер. Андрю Бийзли си го заслужи. Той застрашаваше семейството и аз неутрализирах заплахата.
Алексия се разплака. „Какво стана с моя Теди, моя добродушен великан?“
— Ангъс, би ли ни оставил за малко насаме? — помоли Теди и веднага щом останаха сами с Алексия, той я прегърна, притисна я силно. — Защо плачеш?
— Защото не те познавам! — хлипаше отчаяно тя.
— Разбира се, че ме познаваш — отвърна Теди. — Всичко, което съм правил, е за сигурността на семейството ни. Убих Андрю, за да предпазя Роксан. Убих и заради теб, знаеш го.
Отначало Алексия помисли, че й се е причуло.
— Какво?!
— О, стига — продължи Теди. — Не искаш да кажеш, че никога не си подозирала, нали?
Главата й се замая. Имаше чувството, че е пияна или дрогирана. И двете не беше изпитвала от четирийсет години.
— Какво да подозирам, Теди?
Теди я погледна в очите и каза:
— Че аз убих Били Хамлин.
33.
Капчица кръв не остана по лицето на Алексия.
— Ти си убил Били?
— Трябваше. Направих го заради теб, мила, не разбираш ли? Той щеше да ти навреди, щеше да разкрие миналото ти и скандала, който си крила цял живот. Не можех да допусна това да се случи.
Алексия се свлече на твърдия метален стол. Краката не я държаха.
— Знаеш за миналото ми?
— Разбира се — усмихна се Теди. — Винаги съм знаел.
— И какво точно знаеш?
— Всичко. Знам всичко. Нали не си мислиш, че бих се оженил за жена, за която не знам нищо? Че ще рискувам името на рода Де Вер, без да знам в какво се въвличам? Знам, че истинското ти име е Антония Джилети.
Алексия зяпна.
— Знам, че си американка по рождение. Че като млада си се забъркала с наркотици. Че си била замесена в процес за убийство за смъртта на малко момченце на име Хандемайър. Че Били Хамлин ти е бил любовник.
— Спри. Моля те, спри!
Алексия трепереше. Беше толкова невероятно да чува всичко това от Теди. През всички тези години бе изпитвала ужас от мисълта, че той може да научи за миналото й. Бе изпитвала ужас да не загуби единственото хубаво, почтено нещо в живота си. А той бе знаел! През цялото време бе знаел. Страхът, фалшът, самотата. Всичко е било напразно.
„През всичките тези години се чувствах виновна, че го мамя. А всъщност Теди е мамил мен. Той ме познава до мозъка на костите. А аз не го познавам изобщо“.
— Не бъди толкова тъжна — прикани я Теди, прочел мислите й. — Обичам те от първия миг, в който те видях, там зад бара в „Ездачи и коне“. Бях дочул слухове за красивото момиче, сътрудничка на Клайв Ленстър, и реших да проверя за какво се вдига толкова шум. И щом те видях, разбрах. Ти беше абсолютно извън моята категория.