Бесплатная библиотека
Читайте книгу на сайте или телефоне
READ-E-BOOK » Триллеры » Приливът на тайните [bg]
Приливът на тайните [bg] - Читать Любимую Русскую Полную Книгу 👉 Read-E-Book.com

Приливът на тайните [bg]

Электронная книга - «Приливът на тайните [bg]». Краткое содержание книги:

Минало, забулено в тайни, мръсни политически игри, красиви амбициозни жени и хладнокръвни убийци, невинни жертви, събрани в новия динамичен роман на Сидни Шелдън и Тили Багшоу. Двама инструктори в детски летен лагер — богатата и красива Тони Джилети и случайно попадналият там син на дърводелец, красавецът Били Хамлин, увлечени в романтични закачки, допускат едно малко момче да се удави. Заради любовта си Били поема ролята на изкупителна жертва, което му коства петнайсет години зад решетките. Смазана от чувство за вина, Тони напуска дома си, сменя самоличността си и заличава миналото си. Години по-късно в Англия изненадващото назначение на Алексия де Вер за вътрешен министър скандализира мъжете в парламента. Като втори най-влиятелен човек в държавата Алексия се сдобива с много врагове: завистливи колеги, озлобени граждани, загадъчни злосторници, недоволни руски олигарси. Зад бляскавата фасада и непоклатима амбиция на новата „Желязна лейди“ на Великобритания обаче се крият тъмни тайни, които изплуват и целият й живот се сгромолясва. Алексия плаща висока цена за грешките на младостта — разрушава всичко градено с толкова усилия и едва не погубва децата си. Когато приливът на тайните настъпва, тя разбира, че единственото спасение е в истината.
1 ... 106 107 108 109 110 111 112 113 114 ... 157
Перейти на страницу:

— Не го мислете, госпожо министър. Напълно ви разбирам.

— А Теди? Върнал ли се е в Кингсмиър? Знае ли къде съм?

— О, да. За съжаление той все още е задържан от полицията.

Алексия се облещи.

— Държали са го цяла нощ?

— Изглежда, да.

— На какво основание?

— Допълнителни разпити, предполагам. Уговорил съм ви среща с Ангъс Грей в два и половина следобед. В неговия кабинет на Грейс Ин Роуд. Опитах да го поканя тук, но господин Грей има заседание в съда в четири, после отива направо в Оксфорд да се срещне с Теди, така че беше невъзможно.

— Това е чудесно, Едуард, благодаря ти много. — Алексия се зарадва на новината. Изпита невероятно облекчение, че ще види Ангъс. Ангъс щеше да знае какво трябва да се направи. — А в болницата? — попита тя. — Предполагам не си имал възможност да…

— Обадих се и в двете болници и се поинтересувах за Рокси и за Майкъл.

Алексия го погледна с надежда.

— Няма промяна, опасявам се.

Лицето й помръкна.

„Изглежда уязвима тази сутрин — помисли сър Едуард Манинг. — Крехка. Само ако избирателите и колегите й можеха да я видят от тази страна. Как се притеснява повече за децата и съпруга си, отколкото от факта, че слага край на политическата си кариера“.

Но вече беше прекалено късно. Алексия бе загубила политическата си кариера. А сър Едуард Манинг щеше да си върне живота.

Кабинетът на Ангъс Грей, кралски адвокат, лъхаше на власт и авторитет като състезателен кон — на пот. От дъбовата ламперия по стените до снимките от ветроходния клуб на Оксфордския университет и автографите от различни величия на консерваторите, отрупали бюрото му — всичко в тази стая подсказваше, че той принадлежи към елита.

Самият Ангъс Грей беше стегнат и привлекателен мъж малко над шейсетте, със сребриста коса и лек тен от последната си почивка на Италианската Ривиера. Очите му бяха яркосини и вторачени в Алексия.

— Милото ми момиче. Изглеждаш уморена. Как са ребрата ти?

— Добре — отвърна Алексия. Покрай всичко случващо се не й оставаше време да мисли за болката от раната.

— Браво. Е, трябва да си пазиш силите. Джоан, би ли донесла чай на госпожа Де Вер? И парче „Батенберг“.

Алексия потъна в коженото честърфийлдско канапе и затвори очи за миг.

— Сър Едуард Манинг ми каза, че си подала оставка. — Ангъс познаваше Алексия от много време и можеше да си позволи подобна прямота.

Тя кимна.

— Ще съобщят утре сутрин. Макар че ако се заслушаш внимателно, може да чуеш как министърът на търговията и индустрията потрива самодоволно ръце.

Ангъс се усмихна.

— Не мога да продължа. Свършена съм като политик. А дори и да не бях, прекалено много неща се случват у дома.

— Напълно те разбирам.

— Първо Майкъл, а сега и това. Андрю Бийзли, мъртъв. Точно когато си мислех, че не би могъл да причини повече неприятности на семейството ми! Роксан направо е разбита, обвинява мен. Какво става, Ангъс?! Светът се побърка. Поне моят.

— Най-добре да се захванем с нещата едно по едно — разумно предложи той. — Да поговорим за Теди.

— Да. Защо още не са го освободили? Никой нищо не ми казва.

— Не мисля, че има нещо съществено, за което да се тревожим. Бях с него до единайсет снощи и отново тази сутрин по време на двучасовия разпит. Той призна, че преди години е предложил пари на момчето, за да се върне в Австралия, така че показанията ви напълно съвпадат.

— Защото не са измислени — отвърна Алексия. — Той заподозрян ли е?

— Да — категорично отговори адвокатът. — Имаш ли новини от Роксан?

Алексия се изхлузи надолу в креслото, разгромена.

— Не. Не ми позволяват да я видя. Какво ще правя, Ангъс? Чувствам се напълно изгубена.

Ангъс Грей се наведе над бюрото.

— Постарай се да не изпадаш в паника. Гледай на всичко рационално. Роксан е на сигурно място, получава необходимата помощ. А колкото до Теди, неприятно е, но е нормално за това положение. Младежът е бил убит, нали така? И е заровен във вашата земя. Според вашите самопризнания двамата с Теди сте искали да се отървете от него. Съвсем нормално е полицията да заподозре първо семейството ви.

— Може да е нормално, но вече не чак толкова.

— Ами Майкъл?

Алексия замръзна.

1 ... 106 107 108 109 110 111 112 113 114 ... 157
Перейти на страницу:
0
Сюжет
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
0
Атмосфера
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
0
Главный герой
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
0
Общее впечатление
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
Итоговая оценка: 0.0 из 10 (голосов: 0 / История оценок)