Приливът на тайните [bg]

— Какво Майкъл?

— Той също не е одобрявал Андрю, нали? Възможно е двамата да са се срещнали да поговорят и да се е стигнало до бой. Може да са пили и нещата да са излезли от контрол.

— Андрю е бил прострелян, Ангъс. Поне така каза полицията. Два куршума в тила. Това не е „бой, излязъл извън контрол“. Това е екзекуция.

— Възможно ли е Майкъл да…?

— Не! — Алексия яростно поклати глава. — Синът ми не е способен на това.

Ангъс Грей повдигна вежда, но Алексия беше непреклонна.

— Не.

— Пак помисли, Алексия. Майкъл е в кома и вероятно ще остане така. Ако го осъдят за това, дори няма и да разбере. Нищо не би се променило.

— Освен че ще бъде заклеймен като убиец! Несправедливо обвинен!

— Добре де. Ами ако лепнат това на Теди? Ще лежи до живот.

Алексия се изсмя отчаяно.

— Това е безумие! Никой от тях не е убил Андрю Бийзли.

— От къде знаеш?

— Защото ги познавам, Ангъс. Познавам ги! — Алексия опита да се успокои. — Виж. Не знам кой е убил Бийзли и не знам защо е заровен в Кингсмиър. Може би са се надявали да ме натопят за убийство. Пълно е с откачалки.

— Възможно е, разбира се.

— Смея да твърдя, че Роксан не беше първото момиче, което Андрю е мамил или наранявал. Кой знае колко врагове може да е имало това момче.

— Да, но да закопаят тялото във вашите земи? Трябва да има някаква връзка със семейството ви.

— Не е задължително. Може убиецът да е някой местен жител, който си е мислел, че никой няма да открие трупа в такава пуста част на имението. И е бил прав донякъде. Останките бяха открити заради павилиона. Ако не беше започнал строежът… или пък ако беше завършен и бетоновата основа беше излята, както беше предвидено… никой нямаше да го открие. Щеше да си има свой собствен мавзолей. Което щеше да е особена чест за него, между другото. Той беше изключително неприятен младеж.