Господари на войната [bg]

— Ами ако те дойдат?

Клара й стисна ръцете, за да я успокои, и тръгна към задната стена на палатката. Долният край на брезента беше прикрепен към пода със забити в земята колчета. За няколко минути Клара успя да го освободи, надзърна през рамо към тревожното лице на Башеба и се провря през дупката.

Палатката се намираше много близо до пясъчната скала. Клара се промъкна през широката не повече от половин метър пролука. Светлината от голямата палатка й помогна да се придвижи лесно. Клекна и напрегна слух.

— Няма да предприемем нищо, преди да сме видели парите.

Гласът вероятно беше на единия от двамата мъже от Ланд Роувъра.

— Значи Хюго Бъкингам е мъртъв? — попита тихо Сорген.

— Да. И в тялото му няма нито един куршум. Ако трупът бъде намерен, смъртта му ще бъде отдадена на една от многото експлозии, които непрекъснато разтърсват града.

— Жалко — отвърна тъжно Сорген. — Навремето бяхме добри приятели.

— Не бих искал да видя как се отнасяш с враговете си.

Без да обръща внимание на коментара, Сорген попита:

— А охранителят му — другият млад човек?

— Погрижили сме се и за него, Сорген. Къде са парите?

— Аха, парите — отвърна тихо Сорген. — Доколкото разбрах, вече сте получили авансово добра сума от британското правителство, за да премахнете мен и генералите ми.

— Да, Сорген, за твой късмет. В противен случай в момента нямаше да разговаряме с теб.

— А сега искате от нас да ви платим, защото сте го измамили?

— Защо да се задоволим с едно плащане, след като можем да получим две?

— От теб ще излезе добър политик — отвърна Сорген с тъжна усмивка. — Седемстотин и петдесет хиляди долара ми се виждат много за такова дребно нещо.

— За френските ти господари това е нищо, приятел.

— Сега те са и ваши господари.

— Сега може би, но не се знае дали и в бъдеще ще е така. Пък и след като става въпрос за нещо толкова дребно, защо не го свършиш сам?

— Делегирането на задачите е първото правило на ръководителя, господин Таф. Името ти е странно. Какъв е произходът му?

— Дайте ни веднага парите, ако не искате да изпълним заповедите на британското правителство вместо на френското.

Настъпи мълчание.

— Все още не — отвърна най-накрая Сорген.