Още десет години по-късно — Виконт дьо Бражелон
- Автор: Дюма Александр
- Серия: Тримата мускетари #3
- Язык: болгарский
- Переводчик: Любен Велчев
- Жанр: Историческая проза
Электронная книга - «Още десет години по-късно — Виконт дьо Бражелон». Краткое содержание книги:
— Не бях ли прав, като ви казвах, че опасността, ако има опасност, би дошла не от негово величество, колкото и да обича да се шегува, а от вашите другари, както казвате… Да се понасят подигравки от крал, все още се търпи, но от безделници… Goddam!22
— Да, разбирам, непоносимо е; и ето защо, милорд, дойдох да ви кажа: „Не мислите ли, че би било добре да замина за Франция колкото се може по-скоро?“
— Разбира се, ако смятате, че вашето присъствие…
— Ще спре тия безделници ли?… О, в това съм напълно сигурен, милорд!
— Но вашето присъствие няма да попречи на слуховете да се разпространят, ако са вече пуснати.
— О, не са пуснати, милорд, отговарям за това. Във всеки случай, повярвайте ми, че твърдо се реших на едно нещо.
— Какво?
— Да счупя главата на първия, който разпространи тоя слух, и на първия, който го чуе. След това ще се върна в Англия да потърся при ваша светлост убежище и може би служба.
— О, върнете се, върнете се!
— За нещастие, милорд, тук не познавам никого освен вас, и вече няма да ви намеря или вие ще ме забравите в своите величия.
— Слушайте, господин д’Артанян — отговори Мънк, — вие сте очарователен благородник, необикновено умен и храбър; вие заслужавате всички земни блага; елате с мене в Шотландия и кълна ви се, така ще ви наредя във вицекралството ми, че всички ще ви завиждат.
— О, милорд, сега това е невъзможно. Сега имам да изпълнявам свещен дълг: трябва да пазя вашата слава; трябва да попреча на всеки лош шегаджия да не помрачи блясъка на името ви пред съвременниците, дори може би пред потомството.
— Пред потомството, господин д’Артанян?
— Е, без съмнение! За потомството всички подробности на тая история трябва да останат в тайна. Представете си, че тая нещастна история с дъсчения сандък се разпространи. Какво ще си помислят? Ще си помислят, че сте възстановили краля не от благородни подбуди, не по свободна воля, а вследствие на спогодба, сключена между вас двамата в Шевенинген. Колкото и да разказвам как е станала работата, няма да ми повярват; ще кажат, че аз съм получил своя дял от баницата.
Мънк се намръщи.
— Слава, почести, честност! — каза той. — Всичко това са празни думи!
— Мъгла — прибави д’Артанян, — мъгла, през която никой никога не може да види много ясно.
— Е, добре, тогава вървете във Франция, драги ми господине — рече Мънк. — Вървете, а за да ви направя Англия по-достъпна и по-приятна, приемете един подарък за спомен от мене.
„Крайно време беше“ — помисли си д’Артанян.
— На бреговете на Клайд — продължи Мънк — имам малка къща под дървета, котедж, както се нарича тука. При къщата има няколкостотин арпана земя. Приемете я!
— О, милорд…
— Там ще бъдете като у дома си и това ще бъде убежището, за което ми говорехте преди малко.
— Много ме задължавате при това положение, милорд! Наистина срам ме е!
— Съвсем не, господине — рече Мънк с хитра усмивка, — не вие, а аз ще ви бъда задължен.
Той стисна ръката на мускетаря и прибави:
— Ще наредя да напишат акта за дарение. И излезе.
Д’Артанян загледа след него и остана замислен, дори развълнуван.
— Най-после — каза той — ето все пак един честен човек. Тъжно е само, че прави всичко това от страх към мене, а не от любов. Е, искам той да ме обикне!
След това помисли една минута по-дълбоко и прошепна:
— Хайде де, каква полза? Той е англичанин!
И на свой ред излезе малко замаян от това сражение.
„И така ето ме собственик — мислеше си той. — Но, дявол да го вземе, как да разделя котеджа с Планше? Дали да му дам земите, а аз да взема замъка, или пък той да вземе замъка, а аз… Перу! Господин Мънк не би допуснал да деля с бакалин къщата, в която е живял! Той е много горд, за да допусне това! Впрочем защо да говоря на Планше за котеджа? Тоя недвижим имот придобих не с парите на дружеството, а с ума си; следователно той е само мой. Да вървим при Атос.“
И той тръгна към жилището на граф дьо Ла Фер.
XXXVII
КАК Д’АРТАНЯН ТУРИ В РЕД ПАСИВА НА ДРУЖЕСТВОТО, ПРЕДИ ДА ОПРЕДЕЛИ АКТИВА МУ
„Положително — си каза д’Артанян — върви ми. Тая звезда, която блести над всеки човек веднъж в живота му, която е блестяла над Йов и над Ирос23, най-нещастния от евреите и най-бедния от гърците, тая звезда блести най-после над мене. Но аз няма да направя глупост, ще се възползувам от случая; време е вече да бъда благоразумен.“
Тая вечер той вечеря в много добро настроение с приятеля си Атос, не му каза нито дума за очакваното дарение, но не можа да се въздържи, докато ядеше, да не запита приятеля си за сеитбата, за прибирането на реколтата и изобщо за полските работи. Атос отговори любезно, както правеше винаги. Той си помисли, че д’Артанян иска да стане собственик, и със съжаление си спомни за предишния жив нрав и за забавните прояви на веселия си другар. Действително д’Артанян се възползува от останалата в чинията замръзнала мазнина, за да драска по нея цифри и да прави изненадващо големи сборове.
22
Goddam! (англ.) — Дявол да го вземе! — Б. пр.
23
Ирос — просяк от Омировата „Одисея“, който излязъл да се бори срещу Одисеи. — Б. пр.