Бебето е мое
- Автор: Сюзън Елизабет Филипс
- Серия: Чикаго старс #3
- Год: 2013
- Язык: болгарский
- Переводчик: Вера Паунова
- Жанр: Современные любовные романы
Электронная книга - «Бебето е мое». Краткое содержание книги:
Кал Бонър, легендарният куотърбек на „Чикаго Старс“, изглежда, е перфектният избор. Но красивата му външност и недодяланото му държане са измамни. Д-р Джейн твърде късно разбира, че всъщност той е много по-умен, отколкото показва. Както и че съвсем не е съгласен да бъде използван и захвърлен...
- Нямах това предвид. След като оправиш нещата, какво ще стане между нас?
- Нищо. Всичко ще си бъде както досега. - Той тръгна към кабинета си. - Ще проведа няколко телефонни разговора, а после ще разтоваря колата ти и двамата с теб ще излезем да хапнем навън. Не мога да повярвам, че ти е минало през ума да избягаш.
Тя го последва до кабинета, но спря на прага. Потърка ръце, ала студът, който усещаше, идваше отвътре, а не отвън.
- Не мисля, че ще можем да продължим както досега.
- Разбира се, че можем. - Кал отиде до бюрото. - Кълна се, направо ще уволня Делгадо.
- Не го обвинявай за онова, което ти си започнал - тихо каза Джейн.
Той се обърна рязко към нея, а тялото му се напрегна.
- Не смей да го казваш! Ти започна всичко и никога не го забравяй!
- Как бих могла, когато ти ми натякваш при всеки удобен случай?
Изгледа я свирепо и тя му отвърна със същото. След това извърна очи. Нищо нямаше да постигнат, като си прехвърлят вината като топка.
Пъхна ръце в джобовете на роклята си и си напомни, че най-големият й страх не се беше оправдал. Той не беше кроил отмъщение срещу нея, докато двамата бяха правили любов. Ала ужасната буца, която тежеше в стомаха й, отказваше да се разсее. Случилото се бе просто символ на проблемите, които се спотайваха между тях, а тя ги пренебрегваше или замазваше, сякаш не съществуват.
Спомни си с каква надежда беше изпълнена едва преди ден-два, когато Кал я обичаше. Спомни си въздушните кули, които бе издигнала в мечтите си. Каква ирония само, че някой така добре запознат с научните методи, с лекота беше захвърлил всяка логика и я бе заменил с пожелателно мислене.
Извади ръда от джобовете си и ги стисна пред себе си.
- Трябва да знам накъде вървим, Кал, и какви са чувствата ти към мен.
- Какво имаш предвид?
Неудобството в гласа му красноречиво говореше, че знае точно за какво става дума.
- Какво изпитваш към мен?
- Знаеш какво изпитвам.
- Всъщност, не знам.
- Значи не си внимавала.
Явно възнамеряваше да направи това дори по-трудно, отколкото би трябвало да бъде, ала тя нямаше намерение да отстъпи. Времето за празни мечти беше отминало. Трябваше да знае как стоят нещата.
- Единственото, което си спомням да си казал в пряк текст, беше, че ме харесваш.
- Естествено, че те харесвам. И ти го знаеш.
Джейн срещна погледа му и се насили да изрече думите, които сякаш бяха заседнали в гърлото й.
- Аз ти казах, че те обичам.
Кал сведе поглед и тя си даде сметка, че не смее да я погледне в очите.
- Ами... предполагам, че съм поласкан.
Джейн впи нокти в дланите си.
- Не мисля така. Май откровеността ми те е уплашила до смърт. И освен това смятам, че ти не ми отвръщаш със същото.
- Какво, по дяволите, изобщо означава това? - Той отиде до бюрото си. - Разбираме се много по-добре, отколкото някой от двама ни е очаквал, а ще имаме и бебе. Защо трябва да му лепваме етикет? Държа на теб и за мен това значи много. - Кал се отпусна в стола си, сякаш за него разговорът беше приключил.
Само че тя не възнамеряваше да остави нещата така. Може би през последните месеци беше помъдряла мъничко, или просто беше упорита, но беше време той да добави към връзката им още нещо, освен секс и шеги.
- Опасявам се, че когато мисля за бъдещето ни, това да държиш на мен не ми е достатъчно.
Кал махна нетърпеливо с ръка.
- Нещата сами ще се наредят. Точно сега нито един от нас не иска да бъде хванат натясно.
- Последния път, когато разговаряхме за това, идеята беше да се разведем веднага след като бебето се роди. Все още ли го искаш?
Дотогава има много време. Откъде да знам какво ще се случи?
- Но това ли е планът ти все още?
- Това беше първоначалният замисъл.
- А сега?
- Не знам. Как бихме могли да знаем? Нека да караме ден за ден.
- Вече не искам да измервам времето в дни.
- Е, засега ще бъде така.
Отказваше да се обвърже наистина, а тя нямаше намерение да се задоволи с по-малко. Сълзи напираха в очите й, ала Джейн отказваше да ги остави да потекат. Трябваше да се махне веднага, докато все още бе запазила достойнството си, и възнамеряваше да го направи честно.
- Боя се, че повече не мога да се справям с това, Кал. Нямах намерение да се влюбвам в теб... знам, че не си ме молил да го правя... но то се случи. Изглежда, съм обречена да съсипвам всичко, което касае теб. - Тя прокара език по сухите си устни - Връщам се в Чикаго.