Първият гроб отдясно

Смущаващо, но по странен начин романтично.

— И си в затвора за убийството на Ърл Уокър.

Ръката му се смъкна по-надолу и мимоходом помилва Уил Робинсън, преди да намери ръба на пуловера ми. После отново се вдигна нагоре по голата ми кожа и изпрати вълнички на наслада към най-интимните кътчета на анатомията ми.

— Това е проблем.

— Ти ли го извърши?

— Можеш да попиташ Ърл Уокър, като го открия.

Без съмнение той беше отишъл право в пъкъла.

— Можеш ли да се върнеш в ада и да го намериш? Ти нали се криеш?

Ръката му се вдигна още нагоре, обхвана Уил и погали с връхчетата на пръстите втвърдения й център. Сподавих въздишка на екстаз.

— Той не е в ада.

Изненадана казах:

— Със сигурност не е поел в другата посока.

— Не е — отвърна той, преди да наведе глава и устата му да открие същата онази пулсираща вена и да я обсипе с леки горещи целувки.

— Значи още е на Земята? — Опитвах се с всичка сила да се съсредоточа, но Рейес явно беше категорично против това.

Усетих усмивката му върху кожата си.

— Да.

— Значи се криеш от баща си? — попитах задъхана.

— Ърл Уокър?

— Не, от другия. — Имах толкова много въпроси. Исках да знам всичко за него. За живота му. За съществуването му преди това.

— Криех се — каза той и захапа леко ухото ми. Тръпки се спуснаха по гръбнака ми.

— В минало време? — попитах, като се опитвах да се абстрахирам от сладостните спазми на тялото си.

— Да, в минало време.

— Можеш ли да ми обясниш?

— Щом искаш. Но аз предпочитам да правя това.

Ръката му се пъхна в долнището на пижамата ми, плъзна се в гащичките ми и откри едно чудесно местенце, с което да си играе. Потръпнах видимо, когато пръстите му минаха по копринените гънки. А после влязоха по-дълбоко и удоволствието стана още по-наситено.

Синът на Сатаната. Синът на Сатаната.

Пръстите му продължаваха да милват чувствителната плът между бедрата ми, а устата му — великолепната му, съвършена уста — се придвижи към Опасност. В дълбините на съзнанието ми изскочи мисълта, че вече съм полугола пред едно от най-властните създания на Земята. А нямах спомен да ме е събличал. Да не би да имаше и супер умения да отстранява дрехи в допълнение към онова с гръбначния мозък?

Ръцете ми вече бяха освободени от хватката му и аз зарових пръсти в косата му. Притеглих го към себе си и го целунах с целия копнеж и желание, насъбирани у мен от години. Това беше неговата целувка, специалната, която бях пазила точно за такъв случай. Задържах вкуса му върху езика си, а той наклони глава и проникна по-дълбоко в мен като придърпваше към себе си същността ми, жизнената ми сила.