Първият гроб отдясно

— Ако ти кажа, ще изгубя всякакво предимство.

— Аха — промълвих. Едно парче от пъзела вече беше на мястото си. — Типичният генерал с повече фокуси в ръкава си от професионален факир.

Той сведе лице, сякаш засрамен.

— Това беше много отдавна.

Тялото му лъщеше от дребни капчици пот редом с моето и не можех да се въздържа да не се любувам на изящните му очертания. Внезапно забелязах, че целият е покрит с белези, някои мънички, други — не чак толкова. Запитах се дали са резултат от живота му с Ърл Уокър или са от времето, когато е бил генерал в ада.

— Какво имаше предвид преди малко, като каза, че Сатаната те е търсил в минало време?

Той закръжи с пръст около пъпа ми и по тялото ми отново плъзнаха сладки тръпки.

— Имах предвид, че вече не ме търси.

— Отказа ли се? — попитах с надежда.

— Не. Намери ме.

Зяпнах от изненада и тревога.

— Но това не е ли лошо?

— Много.

Седнах, за да виждам лицето му по-добре.

— Тогава трябва да се скриеш пак. Отиди пак, където беше преди, и хубаво се скрий.

Но вече го бях изгубила. Нещо извън моя сетивен обхват бе грабнало вниманието му. Мигом скочи на крака, обвит в черната мантия с качулка. Огледах наоколо, но онова, което виждаше той, остана недостъпно за мен. Притесних се, особено с оглед на картините, на които току-що бях станала свидетел.

— Рейес — прошепнах, но преди още да съм изрекла името му, той беше пред мен и затули устата ми с ръка.

Мантията му погъделичка кожата ми и я наелектризира. С горящи очи той премина във флуидната си форма и за кратко съществуваше едновременно на две плоскости. След миг свали ръка и на нейно място постави устата си. Даде ми целувка, от която потреперих, въпреки ограждащата ме топлина.

— Помни — каза той, преди да изчезне. — Ако те намерят, ще имат достъп до всичко, което е свято. Порталите трябва да останат скрити на всяка цена.

Преглътнах мъчително, тъй като гласът му бе пропит с настойчива тъга.

— Какво значи на всяка цена? — попитах, като почти знаех отговора, преди той да ми го каже.

— Ако те открият, трябва да прекъсна жизнената ти сила, да затворя портала.

Прониза ме шок като мълния.

— Тоест?

Той притисна чело към моето и затвори очи, преди да промълви:

— Ще трябва да те убия.

Разпиля се и изчезна с последна милувка върху кожата ми и по косата ми, докато и тя отлетя. За пръв път в живота си знаех какво е заложено на карта. Вече имах отговорите, които бях търсила. И все пак не можех да не се чувствам донякъде предадена, макар че само себе си можех да обвинявам.

Знаех си, че да въртиш любов със сина на Сатаната не е на добро.